... или как се става актриса
Благодаря ви. Благодаря, че останахте… дори и за още миг.
Знаете ли, аз съм много самотна. Винаги съм била. Винаги… но го и все още прикривам. ”Усмихни се, когато ти се плаче” – аз се усмихвам и когато ми се крещи, и когато мразя. Усмихвам се… винаги се усмихвам, а боли. Боли от усмивките насила. Устната си разцепих от усмивки. Но знаеш ли, аз сама съм си виновна. Един живот имам и един живот си опропастих… и всичко, за да бъда днес тук. Знаеш ли, не съжалявам – колкото и изтъркано да звучи, не съжалявам. Не съжалявам за нито една тъмна нощ, през която безмълвно ридаех и си повтарях “някой ден”. Не съжалявам за нищо, освен че не бях аз. През всички години, аз винаги бях друга – различни роли, но никога и себе си. Сега е късно. Твърде късно или… не. Може би аз нямам желание да бъда себе си. Винаги е по-лесно да си някой друг, и ти го знаеш – и ти винаги си друг, нали?
Не се обичам. Не се мразя, но не се и обичам. Знаеш ли защо? Защото аз цял живот съм просто ...