Глава единадесета

В Лоби бара постъпи на работа нова сервитьорка и Симеон веднага ù хвърли око. Не беше в първа младост – около тридесетте, не беше и кой знае каква красавица, но у нея имаше нещо загадъчно, което предизвикваше интерес. Затова пък имаше страхотно тяло – разбра се, че някога е тренирала художествена гимнастика, но поради редица травми се е наложило да спре. Работеше като чиновничка през деня и понеже беше от друг град и живееше под наем, беше решила да си докарва по нещо допълнително към заплатата. Всяко ново лице в кръга на персонала, пораждаше интерес, но за всеобщо изумление, Мая отказваше на всички мъже. Плъзнаха слухове, че е лесбийка или фригидна, но тя не обръщаше внимание, вършеше си работата и беше любезна с всички.

    Симеон не се отказа. Свикнал беше да има почти всяка жена, която пожелае, макар да се чудеше какво толкова му харесваха жените, като сам той не се харесваше. Реши, че рано или късно ще дойде и неговият ден. Междувременно все така се забавляваше, ядеше и пиеше, а понякога спеше с Наташа или Нина, но напоследък, кой знае защо, все по-рядко имаше желание за секс. Скоро щеше да навлезе в Христовата възраст – може би остаряваше. Жана, слава Богу, си намери работа в една малка агенция за недвижими имоти и миряса. Пари не взимаше кой знае колко, особено през зимата, но поне престана да мърмори за щяло и нещяло. Имаше някаква промяна в нея – разхубави се, разцъфтя, беше винаги усмихната и дори на децата рядко се караше. Симеон подозираше, че жена му си има любовник, но това всъщност не го интересуваше. Нека се забавлява, важното е вкъщи да има мир и спокойствие.

   Анета идваше често вечер, пиеха по нещо и си говореха, но отношенията им бяха чисто приятелски. Тя го разпитваше за някои неща, които я интересуваха, а той отговаряше търпеливо. Тя беше интелигентна и забавна жена, приятно му беше да бъдат заедно, но разбираше, че след толкова години любовта си бе отишла. Като че ли мечтата по нея е била по-силна от живия ù образ, който сега седеше срещу него, пушеше цигара и питаше:

         - Кажи ми, Мони, момичетата не се ли боят от спин или други венерически заболявания?

Симеон се разсмя:

        - Всъщност, да спиш с проститутка, понякога е дори по-безопасно, отколкото да го правиш със собствената си жена. Не говоря за тези, които се предлагат по улиците, разбира се. Нашите момичета са много стриктни и винаги, без изключения, на работа използват презервативи. На всеки няколко месеца посещават гинеколог и много държат на личната си хигиена.

        -  А те нямат ли си приятели или любовници? Имат ли изобщо някакъв личен живот?

         - О, разбира се, макар че тези „приятели” обикновено не се задържат дълго. Както вече си разбрала, Таня дори се омъжи, но при нея обстоятелствата са по-различни. Оля си има приятел, Нина току-що се раздели с нейния. Наташа пък се беше хванала с някакъв, който се писа добрия самарянин и искаше да я накара да се откаже от професията. Наложи се да пратя Пешо и компания да му налеят малко мозък в главата.

       -  Пребили са го! – възкликна Анета.

       -  Разбира се, но това ще му е за урок – друг път да не се хваща с проститутка. А и самата Наташа никога не е мислела да се отказва, за нея това не е професия, а призвание.

        -  А какво става, когато остареят и вече не могат да работят?

        -   Не знам, все още не съм бил достатъчно дълго в този бранш, но мисля, че всяка се оправя сама както може. Тук всички са млади и красиви, с изключение на Пепа, разбира се, но и тя изглежда най-много на трийсет и пет.

  Самата Пепа тъкмо се приближи до масата, за да ги помоли да я оставят пред дома ù, когато минават с колата. Както винаги, пак беше без пари. Живееше в една тъмна улица и помоли да изчакат, докато влезе във входа.

         - Ти пък, да не се боиш от изнасилване? – подметна иронично Симеон.

         - Не ме е яд, че ще ме чукат, яд ме е, че ще го направят безплатно! – отговори Пепа и токчетата ù зачаткаха по тротоара.

Симеон и Анета се спогледаха и избухнаха в смях.

               Глава дванадесета

Не се излъга – Мая, сервитьорката от Лоби бара, наистина стана негова любовница, но едва след почти година упорито ухажване. Впоследствие се оказа, че е имала сериозни причини за това. Когато дошла в Бургас, не била на себе си. Мая беше чак от Видин, но искала да избяга от спомените. Била омъжена, но съпругът ù се разболял от рак и преди година починал. Преди това почти година го гледала на легло. Къпела го като малко дете, хранела го, преобличала го, научила се дори да му бие инжекциите. Било непоносимо да гледа как човекът, когото обичала, умирал по малко ден след ден, а когато починал, се чувствала ужасно изтощена от денонощните грижи. Освен това, всичко в родния град ù напомняло за Него, затова решила да смени обстановката и да си почине, като започне нов живот някъде другаде. И само месец след смъртта му си стегнала куфарите. Избрала Бургас, защото идвала тук като малка с родителите си на почивка и този град ù напомнял за по-щастливи дни.

     В леглото Мая беше същинска тигрица. Повече от две години не беше докосвана от мъж и това, разбира се, оказваше влияние. Но и след първите бурни дни и седмици, сексуалният ù апетит не намаля. „Фригидна ли?!” – мислеше Симеон, докато лежеше изтощен след поредната страстна нощ. – „Та тя е хиперсексуална, дори и айсберг би могла да разтопи”. Интересно как бе живяла цели две години без секс. Самият Симеон не можеше да изтърпи дори седмица. Вероятно наистина много силно бе обичала съпруга си.

    Междувременно Таня роди момче и получи от Пешо обещаната кола – почти ново червено Ауди. Анета пък най-после бе срещнала мъжа на мечтите си и цъфтеше от щастие. Симеон сам на себе си се чудеше, че не изпитва дори капчица ревност. Явно, любовната болест бе преминала, пък и Мая ангажираше достатъчно дните и нощите му. Напротив, радваше се за Анета, само му беше любопитно с какъв човек се беше свързала този път. А и се боеше пак да не се опари, искрено искаше тя да бъде щастлива.

        -  Хайде, кажи ми, къде се запознахте? – попита той една вечер, когато Анета беше минала набързо само за едно кафе. Напоследък идваше рядко и за малко – беше прекалено заета с детето, работата и с новата си любов.

         - Ще ми се смееш.

         - Защо, нали знаеш, че обичам нестандартните неща

         - Запознахме се в Интернет.

         - Стига, бе! Не те би беше страх да не попаднеш на някой крадец или изнасилвач? Всякакви ги има.

          - Страх ме беше – призна Анета. – Но ако всичко, което знаех за него, се окажеше вярно, той беше идеалният мъж. Беше от Бургас, на подходяща възраст, разведен. И дори след като си определихме среща, се колебаех – ами ако се окажеше грозник или алкохолик, или не знам какъв още? Малко остана да не отида на срещата, но сега се радвам, че го направих.

           -  Е, и какъв е той?

           -  Много симпатичен мъж, възпитан, приятен и начетен. Психиатър е. Допаднахме си от пръв поглед. Живее с тринайсетгодишната си дъщеря в собствено жилище. Малко ме е страх как бих се справяла с тийнейджърка вкъщи, ако се стигне дотам, разбира се, но засега всичко върви идеално.

            - Моите поздравления! А ти искаш ли да се стигне дотам?

            - Знаеш ли, Мони, уморих се. Уморих се да се блъскам сама, да живея сама и вечер, когато се връщам у дома, вкъщи да е пусто и тъмно и да няма кой да ме посрещне. Искам да имам до себе си мъж, но сериозен и улегнал, а не някой развейпрах като Венци.

            - Щом такова е желанието ти... Кажи на докторчето, че ако те ядосва, ще си има работа с мен. И  ако те зареже, не забравяй, че винаги съм на твое разположение.

             - Да, разбира се! Тогава ще дойда да поплача на рамото ти.