Здравей... Здравей слънце.
Всеки ден се опитвам да ти напиша това писмо... Така и не успявам да го довърша.
Имам много неща, които искам да ти кажа... Едва ли бих успяла...
Едва ли бих успяла, защото думите не могат да стигнат, за да изразя всичко, което е вътре в сърцето ми.
Когато за първи път те видях ти не значеше нищо.
Когато те видях отново, беше онова симпатичното момче.
А сега, когато те виждам пак и пак... ти си онзи, който обичам.
Откакто не сме заедно ми се случиха доста неща... Ти не знаеш. Е, сигурно си се чудил какво ли съм правила през това време...
Та ние дори не се виждахме. Истината е, че аз просто се опитвах да те забравя. Опитах всичко... Но когато обичаш някой от сърце... дори всичкото не помага, за да го изтръгнеш оттам. Ти си в сърцето, в душата ми... ти си в мислите, мечтите и в
сънищата ми. Ти си постоянно около мен. Музиката ми напомня за теб... няма значение каква музика... всичко, което чуя носи нещо от теб,всичко напомня за теб. Когато се разхождам навън, виждам неща, които ми напомнят за теб.
Когато съм с приятели, нещата, които говорят, пак ми напомнят за теб. Виждам те в други хора, в жестовете им... или определени изрази... всичко напомня теб.
Когато стана сутрин, пак първата ми мисъл е за теб... Не го правя нарочно. Аз дори не искам да мисля за теб, но... не се получава. Дори, когато съм с друг мъж, пак мисля за теб. Когато правя любов с друг, мисля за любовта, която правех с теб.
Опитах да те заменя с други, слънце... Не можах. Познавам те. Зная, че у теб има толкова много неща, които не харесвам, толкова много, които не приемам... И пак те обичам, знаеш ли!?
Обичам те... никoй не може да замени твоите докосвания, никoй няма твоя поглед, твоята усмивка. Никoй не може да ме накара да се чувствам толкова щастлива, както го правеше ти. Никoй не докосва като теб, никoй не може да ме накара да се чувствам специална. Никoй, освен ти!
Вече... преживяла толкова много без теб, отново и отново разбирам, че животът ми не може да е пълноценен, когато не си до мен.
Тъкмо бях тръгнала да се примирявам с мисълта, че не сме заедно и ти отново се появяваш от нищото...
Добре... Добре, съгласна съм, защото те обичам... Но ме е страх от теб. Ти... може да си този, който винаги ме кара да се чувствам на седмото небе, но и пак ти си този, който ме закопава под земята... Ти може да си този ,който изкарва най-милото,
най-прекрасното от мен, но и пак ти си този, който ме прави най-безсилната, най-жалката, такава каквато дори аз сама не съм знаела,че съм...
Искам да съм пак с теб... не знам дали и ти го искаш... Не, няма да се боря отново за теб... Няма, защото ме е страх. Ако искаш да съм твоя, ако искаш пак да имаме това, което преди време загубихме, трябва да ми докажеш,
че заслужаваме да си дадем втори шанс... Трябва да ми докажеш, че няма отново да плача по цяла нощ и да мисля какво се случва с теб... Защо един ден ме обичаш, а на следващия мразиш... Трябва да ми докажеш, че няма да ме нараняваш отново
със старите лъжи... и да ми покажеш,ч е наистина знача нещо за теб...
Обичам те... Искам пак да виждам блясъка в очите ти, искам отново да те слушам с каква обич говориш за всичко около теб...
Искам пак да усещам топлата ти прегръдка и нейните ти целувки. Обичам те... без дори да знам защо. Обичам те... и те искам, искам онзи, с който се запознах. Искам онзи, който без дори да осъзнава, ме накара да се влюбя безумно в него. Искам те!Искам мъжа, без който не мога... Искам малкото момче, което чете детски приказки, искам младия човек, който търси тръпката, забавлението...
Искам този, който не спираше да се усмихва! Искам да те обичам и да знам, че и ти ме обичаш също толкова силно!
Не ме предавай и този път.... ако наистина искаш да сме заедно... докажи ми го и аз ще бъда с теб, каквото и да става.