13. Хамлет и неуспялата редакторка
Часът беше интересен. То всеки час при класния беше интересен. Което се получаваше доста трудно – най-напред трябваше да си прочел произведението, после да си го разбрал, че и мнение да имаш. За книгата, за героите, за това какво си възприел или отхвърлил…
Че и да го изкажеш пред всички – аргументирано, с цитати, с отношение…
Не е като да седнеш на празното място до училището и убедено да твърдиш – тия ще бият ония, защото са тия, а ония ония…
Нито пък да влизаш в спор кой цвят повече ще подхожда на очите тая вечер и кое питие е най-хубаво – хем упойващо, хем не превръщащо те в … Абе, отде да помниш какво си бил?
Понякога класният вдигаше пръст, всички замълчаваха, вслушваха се в звуците от съседната стая, подсмихваха се и пак продължаваха.
Защото в другия кабинет вилнееше Ютова. Това беше творческата й атмосфера – крясъци, истерии, трясвания на врати.
При нея също нямаше отсъстващи – не смееха. Не им се сблъскваше с агресията на мощната госпожица. До ...