Внимание! Някои от репликите съдържат нецензурни изрази, използвани единствено с художествена цел!

ПАПАГАЛЪТ

(из цикъла "Неочаквано тропически нощи"*)

 Нощта падна бързо – сочна и мека като звън на хавайска китара. И нямаше как да не бъде така – в знаменития Уайкики, Хонолулу, Хавай. На това място дори и влажната жега изглежда благородна, когато я носи мечтаният от сърфистите вятър...

  Юкие не караше сърф. Нито се гмуркаше. Тя бе обикновена японска домакиня от Йокохама на 40 години. Или може би по-скоро трябва да кажем „безработна”, защото след развода преди два месеца, въпреки щедрото обезщетение, което получи,  щеше да ù се наложи в обозримо бъдеще да си потърси работа.

  Юкие седеше в открития бар и гледаше към плажа и разстилащия се в далечината океан, осеян с белите гриви на вълните. Пред нея бавно се затопляше тропическият коктейл с кокосово мляко и тръстиков карамел. На Юкие и се струваше, че вкусът му безкрайно се е променил през 15-те години след последното ù идване в Хавай. Тогава тя дойде с приятеля си Такаши. Бяха се запознали в службата  и след няколко месеца пламенна, поне от негова страна, любов той я покани на Хавай. Юкие не можеше да повярва, че нещата се развиват толкова бързо.

  И ето ги в същия този бар преди 15 години. Тя пие същия коктейл, а той – бира. Във въздуха се носи предчувствие за неизбежно брачно предложение. Юкие гледа как Такаши си поръчва бира след бира в патетичен опит да набере смелост. И ето го предложението, макар и не съвсем като по филмите – малко заекване и дрезгав глас, - но предложението си е предложение. Иска ли Юкие да се оженят? Честно казано, тя не е съвсем сигурна. Свободният живот ù харесва, а и за няколко месеца се е убедила, че Такаши не е точно онзи Принц. Но пък какво повече трябва да чака едно момиче на 25? Такаши е работлив, сериозен и я обича... Юкие гледа към плажа и казва: „Благодаря ти! Но ще ми дадеш ли малко време да помисля? Съвсем мъничко!...” Такаши е притеснен. Казва „Разбира се!” и върти в ръце почти празната бирена чаша.

  Двамата излизат от бара и се насочват към  Калакауа Авеню. Внезапно са се умълчали, а в началото на това пътуване не спираха да приказват и да се смеят.

  Изведнъж Юкие забелязва струпани хора. Зад стената от гърбове стои дебела възрастна хавайка в пъстра дреха на цветя и с позавехнал венец в косите. Гадателка! Как ли гадае? Юкие побутва хората, които, виждайки ниския ù ръст, я пропускат напред. Китайско момиче, вероятно от Хонконг, пита на перфектен британски английски: „Ще ме приемат ли в Кълъмбия?” Гадателката прави сериозна физиономия и сваля от рамото си едър зелен папагал. „Застани тук!” каза на китайката, която плахо пристъпва крачка напред. Без да му дават знак, папагалът лениво размахва зелени крила и прелита разстоянието до дясното рамо на момичето.

 - Това значи „не”, скъпа, съжалявам!

  Момичето изписква нещо на китайски и закрива очи.

 - Нищо не мога да направя, мила, моят папагал никога не греши! Опитай в друг университет. А... и не забравяй, че ми дължиш един долар. Следващият, моля!

 „Само един долар!? Че това са стотина йени! В тази Америка наистина е голяма евтиния!”, мисли си Юкие, а на Такаши, който отегчен стърчи зад тълпата, извиква:

- Такаши, искам и аз! Но знам, че не си падаш по такива неща, така че бъди така добър и ме изчакай в заведението отсреща. Сто на сто имат бира!

- Какво ще я питаш? – недоволства Такаши.

- Не е твоя работа! – смее се в шепа Юкие!

  Когато и идва редът, ръцете на Юкие треперят от вълнение.

- Какво ще питаш, мила? – отегчена казва служебната си фраза хавайката.

  Юкие събира оскъдните си познания по английски език:

- Трябва ли да се омъжа за Такаши?

- Серизен въпрос, а, момиче? – развеселява се хавайката.

- Да, важен въпрос!

- Добре, знаеш, че папагалът не лъже!

 Папагалът за всеобщо учудване прави три кръга над главата на Юкие, но накрая каца на лявото ù рамо.

  След два месеца Юкие и Такаши вдигат пищна сватба в Йокохама.

  След половин година Юкие напуска работа, за да се отдаде на дома си.

  След 5 години Юкие все така не забременява.

  След 10 години двамата вече не спят заедно.

  След 12 години по време на покупки Юкие вижда Такаши с красиво младо момиче, но се преструва, че не ги е забелязала.

  След 15 години Такаши, който междувременно е станал началник на клон в банката си, този път без заекване и дрезгав глас, обяснява на Юкие, че приятелката му чака дете и че разводът е неизбежен. Естествено той ще се погрижи за бившата си жена, така че нищо да не ù липсва...

 Юкие се чувстваше добре в Хонолулу. Това място беше екзотично, но не прекалено. Модерните сгради ù напомняха за родната Йокохама и я караха да се отпусне. Само да не беше такъв поводът за идването ù! Какво изобщо търсеше тук? Нима като последната глупачка бе дошла, за да човърка стари рани?

 Юкие се отказа от тропическия коктейл. Просто не ù беше вкусен. Плати и стана.

Излезе от заведението и също както онзи път тръгна към Калакауа, потънала в тъжните си спомени.

  От унеса я изкара един дрезгав глас на стара пушачка:

- Бог да Ви поживи, мадам, ще намерите ли долар за бедната старица?

 „Я виж ти!”, подразни се Юкие, „навремето тук гадаеха за един долар, а сега това е цената на милостинята!”

  Юкие се вгледа в лицето но просякинята. Проскубани бели коси без цветя в тях, изпопадали зъби и сбръчкано като печена ябълка лице, но това лице... без съмнение това бе лицето на гадателката с папагала!

- Не ме ли познахте? – с разтреперан глас попита Юкие.

- Не Ви помня, мадам, малко ли хора минаха през живота ми, пък и след затвора съм малко зле с паметта!

- Какво се е случило с теб? – тихо попита Юкие.

- Ох, остави се, тя мойта е...! Наистина ли искаш да знаеш?

- Да, разкажи ми!

- За всичко са виновни шибаните бели! И техните подлоги, чернилките, да им го начукам на всичките! То и японците не са стока, ама вие, китайците, сте друго нещо! Опа, да не оплетох конците? Извинявай, ако има нещо!... Та да ти разправям. Добре си я карах аз с папагала. Хранеше и мен, и петте ми деца, макар да ни беше малко нанагорно след като изгоних четвъртия си мъж, защото пиеше и се друсаше. Чак след това разбрах, че ходел и по мъже. Абе с други думи -  истински педераст, но добре, че си имах папагала. И един ден, както си гадая – пак тука – (бях направила 100 кинта за деня), идва една чернилка и ми показва полицейска значка. Ей тия най ги мразя – за какъв се мисли? Обаче срещу ръжен не се рита и викам: Какъв ти е проблемът? А, вика, ти не знаеш, обаче щатът Хавай започна сертификация и регистрация на уличните гадатели! Който мине теста, го регистрираме и после си плаща данъците. Знаеш как е в тази страна – не бива да има скрито-покрито! Ти ли ще ме учиш бе, викам му, ако искаш, вземи 20 кинта и бягай, а оня посяга за белезниците. Теста ми го направиха в участъка. Папагалът малко се притесняваше, обаче се справи. Викам си, поне сертификацията оправихме. Обаче гледам - чернилката рови нещо в компютъра с ехидна усмивка А, вика, тука загази! Значи, каваш, че лявото рамо е за „да”, а дясното - за „не”? Ми да, викам, така си е от време оно. А, тука грешиш, хили се гадно чернилката, защото според постановление на щатската администрация трябва да е обратното! Айде бе, ти се будалкаш! Не, вика, най-сериозно, решението се базира на авторитетното изследване на д-р Уанг, антрополог от Хавайския университет. И тука вече имаме за теб второ обвинение – измама. Честит пандиз, мамче! И така – вкараха ме в дранголника 3 години: за опит за подкуп на полицай и за измама. И ми забраниха да практикувам доживот. Ей това е Америка, най-демократичната страна! И Обама е същата стока, а-а, помни ми думата! Айде, ако ще даваш долар, давай, че ми пресъхна устата!

   С разтреперана ръка Юкие извади един смачкан долар от портмонето си и внимателно го пусна пред хавайката.

  - Благодаря, мадам, благодаря! А вие, господине, като сте хванали такава красива госпожа, дали няма да ви се намери един долар? – просякинята вече се обръщаше към двойка млади елегантни негри.

  Юкие знаеше, че всичко е свършило. Изведнъж и стана леко, толкова леко, че я напуши смях… 

*От същия цикъл е и публикуваният по-рано "Двама стари приятели".