Във времената на комунизма ни възпитаваха масово в интернационализъм. При това ставаше дума за т.нар. интернационализъм на дело. Патриотизмът беше нещо като мръсна дума за червените лакеи, угодничещи на Москва до степен, че предложиха България да стане 16-та република на съветите. Предложението е лично Татова инициатива през 1963г. пред тогавашния генсек на КПСС Никита Сергеевич Хрушчов. Слава богу, че тази позорна идея е била отхвърлена от Хрушчов като неразумна, защото е прекрачвала далеч отвъд границите на постановеното в Техеран, Ялта и Потсдам от великите сили. Но всички сме длъжни да помним тези времена, в които една държава, без обща граница с тогавашния СССР, можеше да осъмне като република на големия брат само за една нощ.
Износът на революция и оръжие бележеше цялостното управление по време на тоталитарния период у нас. Неслучайно битуваше една паметна песничка:
"Работихме много.
Работихме и тук и там.
Работихме за Мозамбик.
Работихме за Виетнам.
Ала за Чили вече не достигат ...