Тази нощ не спах. Предадох себе си. На онзи патрул, който нощем обикаля по къщите и събира изтърваните съвести. Безпризорните съвести. Маршовите стъпки отекват в гърдите. Туп-туп-туп... Обзема те страх? Понечваш да избягаш? 
     Няма къде! А те дори нямат нужда от СРС*-та. Ти - сама. Излизаш под уличната лампа и се предаваш. Не се оправдаваш.  Молиш се да имаш сили да мине и да се забрави. Всяко чудо - за три дни. Е, добре!
     Подла съм, да! И страхлива! 
     Не, не съм! Хайде, водете ме към утрото!

-----

СРС - специални разузнавателни средства