Jun 27, 2015, 11:48 AM

Патрул

  Prose » Others
594 0 0

  Тази нощ не спах. Предадох себе си. На онзи патрул, който нощем обикаля по къщите и събира изтърваните съвести. Безпризорните съвести. Маршовите стъпки отекват в гърдите. Туп-туп-туп... Обзема те страх? Понечваш да избягаш? 
     Няма къде! А те дори нямат нужда от СРС*-та. Ти - сама. Излизаш под уличната лампа и се предаваш. Не се оправдаваш.  Молиш се да имаш сили да мине и да се забрави. Всяко чудо - за три дни. Е, добре!
     Подла съм, да! И страхлива! 
     Не, не съм! Хайде, водете ме към утрото!

 

-----

СРС - специални разузнавателни средства

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...