Пази, Боже, от Видини очи
Свещта гореше с висок пламък, чийто връх димеше и кадеше нагоре към купола на малката черквица. Нажеженият и разтечнен восък капеше върху ръцете на молещата се. Цветната кърпа засенчваше челото на жената и странно играещите димни сенки лазеха по лика и, сякаш да изгонят светлината от вярата. Изписаните от незнайни ръце лица на светци, мълчаливо гледаха от местата си. Окаденият, красиво изписан иконостас се извисяваше над неравно посипания с купчинки восък каменен под. Чистеха го с една стара лопата, ала по празниците не смогваха – народ се стичаше от цялата околия, че Попа първо тук пееше, а ако останеше време, тогава в другите черкви и параклиси ходеше. А където е Божият наместник и хората там бяха, изпълнени с вяра и упование, че ще бъдат предадени молбите им на Великият и Единствен Бог.
Стрина Ангелка беше свикнала на полепналия восък. В селото всички я знаеха, като набожна жена, даваща своя жертвен дан за вярата. Случваше се преди голям празник да даде пар ...