Тя изправи рамене и тръгна по улицата. Токчетата на елегантните и обувки отекваха в главата й. Отдалечавайки се от групата усещаше погледите им. И те сякаш проникваха до онези дълбоко скрити мисли, които тя се опитваше да зарови така, че никой да не успее да докосне. До кога ли щеше да успее...
Свивайки зад ъгъла като, че ли за миг си отдъхна. Спътникът й опита да и зададе въпрос, но тя определено не го чу. Махна с ръка и таксито се спря пред тях.
Колата потегли. Някъде в страни се чу странна музика... И след това заглъхна. Събу обувките. И каза адреса.
По пустите улици почти не се забелязваха хора. И тя започна да се съвзема. Оставаше само да се прибере и да успее да поспи.
Вдигна поглед и в огледалото видя бледото лице на мъжа. Усети как ужаса се прокрадва отново. Но тя се отърси от усещането за безнадеждност. Каквото и да станеше тя щеше да се справи. Тя... Но той...
За него щеше да повика лекар. Ако се наложи... Мразеше хората, които не се грижеха за себе си. Мразеше ги.... Защото ...