- Ставай, имаш посетител - каза хазяйката, раздрусвайки спящия мъж. Това явно не даде ефект, и тя мърморейки напусна стаята. След малко се върна с кофа с вода, а дяволития пламък в очите, издаваше задоволството от предстоящото действие.

Филип скочи в леглото, махайки инстинктивно с ръце във всички посоки.

- Какво става тук? - изкрещя, разтърквайки подпухналите си очи.

- Един мъж те чака от половин час. Каза, че няма да си тръгне, докато не се срещнете. - Като гледам, май снощното вино е по-силно от студената вода - добави тя, кискайки се.

Алхимикът стана олюлявайки се, разтръска глава и помоли жената:

- Удари ми два шамара!

Едрата хазяйка така го плесна, че той седна в леглото.

- Сега е по-добре. Да видим кой е този посетител.

В гостната на страноприемницата, седнал на удобен масивен стол, един млад човек нервно почукваше по масата.

- Този ли е? - попита Филип.

- Да, същият.

- Не го познавам, но да видим какво иска.

Гласовете им изтръгнаха младежа от изнервящото занимание. Той стана и направи лек поклон:

- За мен е чест да се срещнем, Парацелз! Изпраща ме баща ми - Хайнрих Агрипа!

При тези думи безизраното лице на алхимика светна.

- Вие сте син на Агрипа!

Младежът инстинктивно се огледа наоколо, да не би някой да ги чуе и приближавайки се до него промълви:

- Нека се качим във вашата стая - многозначително поглеждайки хазяйката.

Парацелз го погледна с разбиране и двамата се усамотиха.

Докторът имаше навик да пие още от сутринта, и затова предложи чаша вино на госта си, но последният любезно отказа.

- Баща ми се е сдобил с един много ценен пергамент, чийто формули са използвани от Алберт Велики за материализиране и призоваване на Абсолютно Зло.

Филип беше чувал за подвизите на абата, но ги приемаше повече като окултен фолклор, отколкото като нещо сериозно.

Леко разтеглените устни явно издадоха мислите му, защото младежа продължи:

- Знам какво си мислите. И баща ми доскоро беше на същото мнение, докато не разгледа документа. - Знаете ли от какво е починал абата?

- Мислех, че от старост.

- Не, допуснал е само една единствена грешка в инвокациите, но се е оказала фатална. Толкова често е материализирал Абсолютното Зло, мислейки че знае на изуст всички символи, че си е позволил... да пие преди ритуала.

- Но това е безумие! - възкликна Парацелз. Макар и закоравял пияница, никога дори и не си беше помислил да употреби алкохол преди работа с духове и демони.

- И какво е объркал?

- Вместо да триумфира за пореден път, наранявайки физическото тяло на Злото, е призовал... Пазителят на нощта.

При тези думи Парацелз изпусна чашата с вино, а лицето му стана с цвета на чаршафите в стаята.

- Пазителят на нощта - шепнешком промълви Парацелз.

- След смъртта на абата, ученикът му Тома Аквински е успял да заключи Пазителят във Вселената на Мрака.

Лошото е, че баща ми повтори грешката на Алберт и сега е мъртъв.

След тези думи впи ужасяващ поглед във Филип и добави:

- А Безсмъртният е на свобода...

- Бог да ни е на помощ!