Наближаваше полунощ и Пепеляшка тичаше към каляската, ужасена, че магията ще се развали, разбивайки на парчета красивата илюзия. Смутеният принц се тътреше отзад, викайки отчаяно. Не можеше да повярва, че жената на мечтите му е на път да се изплъзне от зажаднелите му за нежни прегръдки обятия. Тя беше най-прекрасното същество, което бе виждал някога. Страх го бе да не я загуби, но наднорменото му тегло не позволяваше да я следва плътно по петите.
Каляската бе само на десетина метра, четирите буйни коня потропваха нетърпеливо с крака. Само трябваше да се спусне по широкото мраморно стълбище пред входа и да се шмугне в облицованата с мек плюш кабинка. Принцът вече бе изостанал много, пухтейки като асматик.
И тогава стана бедата. Но не заради пустите кристални пантофки, които бяха толкова неудобни, че вече й бяха направили пришки. Успокоена от преднината, която бе взела, и от факта, че спасителната каляска е съвсем близо, Пепеляшка се извърна да хвърли едно око назад и тогава малкото й кр ...