Пеперудата на нощта
От малка се чувстваше като пеперуда. Щом изгрееха вечерните светлини настъпваше нейният час. Политаше в пространството оглушала от тези светлини. Обикновено налучкваше най-малкото прозорче и се устремяваше към него, като към свой нов дом. Но тези прозорчета оставаха безмълвни и затворени. Полети в черната усмивка на нощта. Сякаш репетираше за времето, когато няма да може да се завърне към невзрачното си жилище. Жилище, в което бе отраснала сред рой мечти от една несбъдната приказка. Дали желаеше още да открие своя принц...? По-скоро - не, защото не се въодушевяваше от илюзии. А и принцът трябваше да получи наказание, защото закъсня да се появи навреме. Не й трябваха закъснели принцове. Животът й се превърна в нежна болка. Пареща в областта на сърцето. Бляновете й издигнаха висок купол и тя остана затворена под неговото загладено конично пространство. Обичаше да лети в това пространство, напомнящо островърхата шапка на Магьосника, най-плашещото я същество в детството, от което се криеше под кревата, страхувайки се от похищение. А сега сякаш тайно желаеше това похищение да се състои. Да се яви нейният Воланд и да я поведе над купола - към най-далечните звезди. Далече от земната сфера - в някаква непредсказуема вселена, в която да се движи през тунел от топли и докосващи я с нежност неясни очи. Тя беше едно цвете жадуващо влагата на вълшебното очакване повече от всичко на света... Една мечта, най-красивото на която беше, че нямаше никога да се сбъдне!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
