vega666 (Младен Мисана)
1673 14311
18 янв. 2019 г., 00:22  

Пеперудата на нощта 

  Проза » Рассказы
1169 15 11
1 мин за четене

       От малка се чувстваше като пеперуда.  Щом изгрееха вечерните светлини настъпваше нейният час.  Политаше в пространството оглушала от тези светлини. Обикновено налучкваше най-малкото прозорче и се устремяваше към него, като към свой нов дом. Но тези прозорчета оставаха безмълвни и затворени. Полети в черната усмивка на нощта. Сякаш репетираше за времето, когато няма да може да се завърне към невзрачното си жилище. Жилище, в което бе отраснала сред рой мечти от една несбъдната приказка. Дали желаеше още да открие своя принц...? По-скоро - не, защото не се въодушевяваше от илюзии. А и принцът трябваше да получи наказание, защото закъсня да се появи навреме. Не й трябваха закъснели принцове. Животът й се превърна в нежна болка. Пареща в областта на сърцето. Бляновете й издигнаха висок купол и тя остана затворена под неговото загладено конично пространство. Обичаше да лети в това пространство, напомнящо островърхата шапка на Магьосника, най-плашещото я същество в детството, от което се криеше под кревата, страхувайки се от похищение. А сега сякаш тайно желаеше това похищение да се състои. Да се яви нейният Воланд и да я поведе над купола - към най-далечните звезди. Далече от земната сфера - в някаква непредсказуема вселена, в която да се движи през тунел от топли и докосващи я с нежност неясни очи. Тя беше едно цвете жадуващо влагата на  вълшебното очакване повече от всичко на света... Една мечта, най-красивото на която беше, че нямаше никога да се сбъдне!

 

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сълзите ми сами се стичат Младене, въпреки, че зная - те са на пеперудата!
    Отново едно бижу! Поздравления!
  • Когато мечтите на хората се сбъдват, сякаш те бързо забравят колко много са бленували за тях и някак ги потулват в сивотата на ежедневието! Тук обаче читателят попада на нещо различно, мечта, която никога няма да се сбъдне, но все пак остава едно очакване, което я прави толкова красива и необятна! Прекрасно поднесен разказ, Младене!
  • Повечето мечти са в тази роля на несбъдване...Леко налудничави сме с тях и по това се различаваме от животните...Благодаря ти, че всеки път нещо ново и различно ни казваш!
  • "Тя беше едно цвете жадуващо влагата на вълшебното очакване повече от всичко на света..." Тъжен край...Да! Но за да дойде новата мечта и ново начало на по-хубава история. Пак замисляш, натъжаваш, но и оставяш пламъка на надеждата. Благодаря,Младен!
  • Тъжен край на една мечта! И все пак, чакай и се надявай! Хубав разказ!
  • Много ми хареса разказа ти за Пеперудата на нощта!
    Казват, че мечтите са безплатни а дали ще се сбъднат...
    може би понякога се случват чудеса имено в мига на "вълшебното очакване"!
    Поздравления за творбата ти , Младене!
  • Благодаря на всички, които ми оказаха честта да коментират и поставят в Любими скромния ми текст. Бъдете здрави и вдъхновени!
  • Аз пък ще чакам да видя какъв заек ще изскочи изпод шапката - оня на Алиса или другият, дето все го гони Кума Лиса? И дали Принцът ще се сети да среже краката на леглото на Принцесата и да я метне на белия кон?
    Хубава приказка!
  • Много добре написано!Всеки ред си е заглавие,за друга приказка,много е всеобхватно и понякога мистично!Хареса ми!
  • Красив разказ. Някои мечти е по-добре никога да не се сбъдват. Както е казала Мерилин Монро " Много по-добре е да мечтаеш да си актриса, отколкото да си ".
  • Несбъднатата мечта е най-красива и защото е такава, свети високо в своето укрепление и няма шанс пеперудата да прегори крилата си. Всъщност, смелите знаят по-добре.
    Кратък, но замислящ разказ. Прочетох с интерес.
Предложения
: ??:??