19 июн. 2024 г., 00:10

"Пет Години Болка: Писмо до Моя Татко"

714 2 3
2 мин за четене

Скъпи татко,

 

Изминаха пет години, откакто те загубихме, но болката и празнотата, които остави, са все така живи и остри, сякаш беше вчера. Няма ден, в който да не мисля за теб и да не усещам тежестта на отсъствието ти. Всяка сутрин, когато се събуждам, ми липсва твоето "добро утро". Всяка вечер, когато заспивам, ми липсва твоето "лека нощ".

 

Трудно е да живея без теб, татко. Твоята усмивка, твоята подкрепа и безусловна любов ми липсват повече от всичко на този свят. Спомням си как ме учеше да карам колело, как държеше ръката ми при първите ми стъпки и как винаги намираше правилните думи, когато имах нужда от съвет. Ти беше моята опора, моят герой, човекът, на когото винаги можех да разчитам.

 

Трудно е да опиша с думи колко много ми липсваш. Светът е по-сив и празен без теб. Понякога се улавям, че говоря с теб в мислите си, че търся утеха в спомените ни, които са ми останали. Но тези спомени са нож с две остриета – те ме утешават и едновременно с това ме карат да усещам още по-силно липсата ти.

 

Татко, ти беше и винаги ще останеш част от мен. Вярвам, че някъде там, на друго място, ти ме гледаш и ме пазиш. Но все пак, какво не бих дал да те имам отново тук, до мен, дори само за миг. Толкова много неща искам да ти разкажа, толкова много въпроси имам. Как да продължа напред без теб, когато ти беше моят пътеводител?

 

Спомням си дните, в които ти споделях, че искам да стана певец, а пет минути по-късно исках да стана полицай. Разказвах ти мечтите си, че искам някой ден да имам концерти и да пея на голяма сцена. Всичко това ми се случва, но имам толкова много да ти разкажа – за притеснението на първата ми изява в зала "Сливен". Знам, че знаеш всичко това и се гордееш с мен.

 

Сълзите ми текат, докато пиша това писмо. Не мога да сдържа болката, не мога да избягам от нея. Единственото, което мога, е да се опитам да живея така, както ти би искал – с чест, доброта и любов. Но без теб, татко, това е толкова трудно. Ти беше моята светлина в мрака и без теб всичко е толкова тъмно.

 

Сега, когато стоя пред твоята снимка и се опитвам да намеря сили да продължа, осъзнавам, че никога няма да свикна с твоята липса. Но обещавам да те нося в сърцето си, докато съм жив. Защото ти, татко, беше и винаги ще бъдеш част от мен, дори и да не си физически тук.

 

Обичам те, татко, и никога няма да те забравя.

 

С безкрайна любов и тъга, Аврам

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аврам Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Написано с много любов и болка.
  • Трудно е, но трябва да се живее.По пътя на живота и любовта изпитания и раздели с любими хора,толкова повече ще има, колкото сме на този свят.
    Наистина изключително пътуване във времето и пространството между нас и нашите любими същества,докато станат спомени, докато останем и ние спомен за живите хора.
    Поздравления за написаното от теб, Аврам!
  • Много трогателно и грамотно написан текст!

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...