Скъпи татко,

Изминаха пет години, откакто те загубихме, но болката и празнотата, които остави, са все така живи и остри, сякаш беше вчера. Няма ден, в който да не мисля за теб и да не усещам тежестта на отсъствието ти. Всяка сутрин, когато се събуждам, ми липсва твоето "добро утро". Всяка вечер, когато заспивам, ми липсва твоето "лека нощ".

Трудно е да живея без теб, татко. Твоята усмивка, твоята подкрепа и безусловна любов ми липсват повече от всичко на този свят. Спомням си как ме учеше да карам колело, как държеше ръката ми при първите ми стъпки и как винаги намираше правилните думи, когато имах нужда от съвет. Ти беше моята опора, моят герой, човекът, на когото винаги можех да разчитам.

Трудно е да опиша с думи колко много ми липсваш. Светът е по-сив и празен без теб. Понякога се улавям, че говоря с теб в мислите си, че търся утеха в спомените ни, които са ми останали. Но тези спомени са нож с две остриета – те ме утешават и едновременно с това ме карат да усещам още по-силно липсата ти.

Татко, ти беше и винаги ще останеш част от мен. Вярвам, че някъде там, на друго място, ти ме гледаш и ме пазиш. Но все пак, какво не бих дал да те имам отново тук, до мен, дори само за миг. Толкова много неща искам да ти разкажа, толкова много въпроси имам. Как да продължа напред без теб, когато ти беше моят пътеводител?

Спомням си дните, в които ти споделях, че искам да стана певец, а пет минути по-късно исках да стана полицай. Разказвах ти мечтите си, че искам някой ден да имам концерти и да пея на голяма сцена. Всичко това ми се случва, но имам толкова много да ти разкажа – за притеснението на първата ми изява в зала "Сливен". Знам, че знаеш всичко това и се гордееш с мен.

Сълзите ми текат, докато пиша това писмо. Не мога да сдържа болката, не мога да избягам от нея. Единственото, което мога, е да се опитам да живея така, както ти би искал – с чест, доброта и любов. Но без теб, татко, това е толкова трудно. Ти беше моята светлина в мрака и без теб всичко е толкова тъмно.

Сега, когато стоя пред твоята снимка и се опитвам да намеря сили да продължа, осъзнавам, че никога няма да свикна с твоята липса. Но обещавам да те нося в сърцето си, докато съм жив. Защото ти, татко, беше и винаги ще бъдеш част от мен, дори и да не си физически тук.

Обичам те, татко, и никога няма да те забравя.

С безкрайна любов и тъга, Аврам