Работната седмица най-накрая беше свършила и въпреки сивото небе и поледицата по улиците, ведрото настроение не го напускаше по пътя към вкъщи. Нямаше нищо планирано за вечерта – с жена му от доста време май вече нищо не планираха – но въпреки това му предстоеше цял свободен уикенд, през който щеше да си почине. Покрай множеството служебни ангажименти и тичането от едната работа на другата, почти не му оставаше време да види децата, но поне за два дни щеше да зареже всичко останало и да се отдаде на онези дребни неща, които изоставяше от постоянното Днес за едно Утре, което все не идваше.

– Върнах се – хлопна вратата на апартамента и докато окачваше якето си, дъщеря му дотича подскачайки.

– Весело ли беше днес? – усмихна ù се той.

– Ами да. Гледах телевизия, играх си с куклите, рисувах...

Погали я по главата и влязоха в хола, където синът му се беше вторачил в телевизора. Едвам откъсна поглед за миг, усмихна му се като го поздрави и потъна отново сред взривовете на някакви ръмжащи роботи.

– Сетили се да вземеш цигари? – провикна се от кухнята жена му.

– Нямаш ли? – надникна от коридора.

– Свърших ги – отвърна без да се обърне.

– Е-е-е! Защо не ми се обади да взема преди да се кача?

– Добре, остави, аз ще сляза. Да не те помоли за нещо човек!

Въздъхна и се усмихна. Все още не се беше преоблякъл, наистина щеше да е по-лесно той да отскочи до магазина. Нямаше смисъл да си разваля настроението.

Няколко минути по-късно остави кутията на плота в кухнята и попита какво ще има за вечеря.

– Има останала леща от вчера – каза тя, докато миеше някаква тенджера.

– Чудесно – потри ръце и погледна хладилника.

– Чудесно или не, не ми остана време за друго.

– Знаеш, че не съм придирчив на манджа – повдигна вежди. – Защо не ти е останало време?

– Как защо? – жена му се прекъсна миенето и рязко се обърна. – Мислиш, че в една къща няма нищо за правене?

– Стига де, работиш на половин ден, прибираш се още следобед...

– И какво? Защото е много лесно да переш да простираш, да учиш с децата, да чистиш?

– Нали ти казах, че утре ще ти помогна за чистенето, защо си се захванала сама?

– Ако те чакам тебе...

– Я стига! – ядоса се той. – Не можеш да се оплачеш, че не ти помагам!

– Не е кой знае каква помощ това да теглиш една прахосмукачка...

– ... и да измия балконите, както винаги!

– И сега трябва фанфари да свирят!

Мъжът си наложи да се овладее и се отпусна.

– Няма какво да свирят.

Знаеше си стоката, нищо необикновено. Това нямаше да му развали настроението. Махна с ръка и се върна в хола.

– Деца, стига с тази телевизия, хайде да пуснем музика?

Така и не получи отговор. Включи усилвателя и колоните, хвърли един поглед на дисковете, избра албум на Гери Мур и усили звука.

– Гледаме филмче-е-е... – викнаха децата почти едновременно.

– Че вие по цял ден сте пред телевизора. Пък и аз не ви преча, гледайте си го – ухили се той.

– Ама още не е свършило!

– Аз пък искам да слушам музика. Това нали го гледахте вчера?

– Ама...

– Стига. И аз искам някои неща. Гасете този облъчвател и елате да играем на нещо.

Големият се намръщи, а малката, докато реши на какво ù се играе, стана време за вечеря и майка им се провикна да вървят в кухнята.

На масата не говориха почти за нищо. Опитваше се да разпита децата за това как е било в училище, какво са правили, какви интересни неща са им се случили, имали ли са някакви проблеми, но докато момичето разказваше малко по-подробно, батко ù, който се чувстваше голям, отговаряше откъслечно.

– Хайде по празниците да отидем някъде – обади се жена му.

– Къде?

– Не знам... не ми се стои непрекъснато тук, никъде не ходим, омръзна ми все едно и също.

– Може... само че не виждам с какво. Знаеш, че покрай този голям ремонт, който на направихме, положението е по-стегнато.

– Ами направи нещо. От колко време ти приказвам да излезем извън града за няколко дни, ама ти все не щеш.

– Не е вярно, че не искам. Просто засега няма възможност.

– За нас никога няма възможност! – ровеше в чинията си тя. – Другите все намират начин.

Мъжът бутна опразнената си чиния, подпря се на лакти и я погледна.

– Приказвали сме за това няколко пъти. Ако искаш може пак да го обсъдим. На четири очи оттатък.

– Какво да приказваме? Ти си знаеш твоето.

– Ами намери пари и заминаваме – повдигна вежди. – Като не си доволна, намери друга работа, където ще ти плащат повече от тая мижава заплата, която взимаш.

– Че защо аз да намеря пари? – повиши тон тя като пропусна втората част от предложението. – Другите мъже как се оправят?

Той се изсмя.

– Ами такъв съм си – неоправен.

Знаеше, че този разговор нямаше да стигне до никъде и се изправи. Подобни препирни бяха всекидневие. Сети се за филма, който един колега му беше препоръчал и който се канеше да изгледа.

– Както винаги ще се измъкнеш, докато аз мия чиниите... – достигна до него.

– Разбира се, скъпа, нима бих те лишил коравосърдечно от повод да мърмориш по мен? – ехидно отвърна той. – Я се стегни! Нали искаше да оправя креватите на децата за да могат да легнат по-бързо?

Опъна чаршафа на долното легло, покатери се на горното, за да го подпъхне около матрака по-добре, метна завивките и само след четиридесет минути подканяне и размотаване, децата отидоха да кажат “лека нощ” на майка си, той ги целуна, загаси им лампата, върна се в хола, включи телевизора, и се приготви да пусне филма.

– Има ли нещо интересно за гледане?

– Похвалиха ми един филм с Брус Уилис – тръшна се на дивана.

– Ооо! Това ще е някакъв екшън! – изпъшка тя.

– Ами не било. Не било и комедия. Ще го видим.

– Не ми се гледат екшъни.

– Добре де, казах ти, че не е. Знаеш, че аз също не си падам много по тях, но пък ми омръзнаха и тези лигави филми, които напоследък гледаме.

– Нали имаше някаква комедия?

– Чакай! – наведе се напред. – Не може ли веднъж да изгледаш нещо, което ми се гледа на мен без да недоволстваш? Толкова ли е страшно?

– Е, как? В повечето случаи ти решаваш самосиндикално какво да гледаме! – сопна се жена му.

– Моля? – наежи се той.

– О-о-о, добре, не ми се разправя. Пускай каквото искаш. Аз си лягам – отсече тя и излезе от хола.

– Чудесно! – подвикна след нея.

Наля си едно бренди, бутна малката маса и изпъна крака. Беше в отлично настроение. Предстоеше му само един уикенд и се връщаше на работа.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Авторски разкази на Филип Данчев

http://malkiatprintz.blogspot.com