14 апр. 2011 г., 16:55

Писма 

  Проза » Письма
1004 0 1
1 мин за четене

18 март 2011г.

 

Той: Момиче, тези твои очи ми развалят монитора... Ммм... Те са като топъл бриз... Ама какво ли се учудвам... ОЧИ НА БОГИНЯ - 13.36 ч.

Тя: Всеки път, когато си мисля за теб, разбирам, че и ти си се сетил... Кога ще чуя гласа ти отново? И кога ще мога пак да те видя? - 20.42 ч.


14 април 2011г.

 

Той: Нали когато човек е на приятно място, място, за което е мечтал в природата, където  и да е в света, да усеща полъха на топлия вятър, да се взира в пейзажа, да усеща уханието на природата, това за него е Рай. Същото е и с хората. Човек иска друг, мечтае за него, иска да е с него, да го гледа, да го докосва, да се слее с него. Тогава човекът, когото обичаш, също е Рай за теб...  - 12.45 ч.

Тя: Рай, Ад, измерения... Нима вярваш в тези вятърни мелници, мой Хийтклиф? Какво за теб е Рая в същност? Докосвал ли си се някога до него? И за какво мечтаеш? През чий прозорец гледаш, вече? Аз още съм си в мойта кула, съградена от пясък и чакам рицаря бял. Но, о, илюзио моя, спомен ли съм само, за теб? И тъй ли предпочиташ да бъде? Защо? - 13.25 ч.

© Анита Райкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??