8 нояб. 2019 г., 15:57

Писмо до баба 

  Проза » Письма
790 2 1
2 мин за четене

Здравей бабо!

Как си днес? Изминаха три години откакто те видях за последно, три години откакто се наложи да ти кажа последно сбогом.  Въпреки всички тези години обаче, аз все още не мога да свикна с мисълта, че те няма. Когато си отида на село, спомените сякаш ме удрят право в лицето. Спомням си за времето, когато ти беше здрава, спомням си как си играехме заедно, спомням си как ме гледаше, когато мама и тате отиваха някъде, спомням си смехът и гласът ти. Всяко ъгълче, всеки предмет, всичко в тази къща напомня за теб.

Знаеш ли бабо? През тези три години се случиха много хубави неща. Ето например, аз и братовчедка ми Ели започнахме да пишем поезия, проза и есета, братовчед ми вече е 8-ми клас и насоро започна да ходи на уроци по китара. Преди няколко месеца аз завърших училище и сега ходя на курсове по Малък и среден бизнес, а в същото време се приготвям да кандидатствам в университет. Братовчедка ми на свой ред сега е 12-ти клас и се приготвя да кандидатства в НАТФИЗ догодина, а вуйчовците ни вече си имат семейства.

Естествено в живота не винаги всичко е цветя и рози. През последните три години загубих и трите си кучета, първо Рекси, после Бруно, а накрая Пухчо. От тримата най-много ми липсва Пухчо, може би защото с него прекарах по-голяма част от живота си отколкото с Рекси и Бруно, но това не означава, че те не ми липсват даже напротив много ми липсват, но и до ден днешен ми е трудно да преживея смъртта на Пухчо.

Близо до нашия блок живее едно куче, което е същата порода като него и прилича досущ на него, само дето козината му е малко по-дълга и всеки път, когато го видя все едно виждам призрак. Обещала съм си, че някой ден ще си имам куче, което ще е същата порода и същия цвят като Пухчо, но все още не съм готова за това.

Е, ами това е бабо, това са нещата, които ни се случиха откакто те няма.

Аз знам, че ти ни наблюдаваш и бдиш над нас, знам че си с нас и в хубавите и в лошите моменти. Искам да знаеш, че много ни липсваш, и че ние всички много те обичаме и никога няма да те забравим.

© Христиана Владимирова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много мила и трогателна изповед. Оценявам я най-високо, защото самият аз бях отгледан от баба си. Поздравление, Христиана!
Предложения
: ??:??