Мило мое бабче,
Много отдавна не съм ти писала, нали? От години. От първите ми години на “чуждата” земя. Тогава ти споделях радости и тревоги и с писма, за да мога да ти кажа повече неща. Сега не ти пращам картички от слънчевата страна, не ти пращам и снимки с нова любов. Не само защото нова любов няма, а защото и не са ти нужни снимки. Виждаш всичко, нали? Убедена съм, че новият, по-добър свят, в който сега живееш, не те е погълнал дотолкова, че да не знаеш какво се случва с мен и да не ме закриляш. Не си се отдръпнала от никого, когото си обичала на Земята, нали? Знам, че е така. Усещам любовта ти в сънищата и те са толкова реални, колкото са и спомените ни с теб. Спомените... Цял един живот изпълнен със спомени. С вълшебни, нежни, пълни със споделеност мигове с теб. Мигове, които се стопиха в мрака преди пет години и отвориха още една жива рана в душата ми. Мисля, че днес е момента да ги хвана един по един и да ги измъкна на светло. Да ги накарам да заблестят, да ме усмихнат и да ст ...