Писмо с мисия

Адресирано до ...Добротата

Здравей, измина много време...търсих,чаках ...и все още се надявам! Защо така се скри, избледня като тъничка нишка, изплетена паяжинка върху покрито от пролетната роса цветно листо...Дните минават в галоп...хората се преливат в шарени тълпи от забързана тревожност...Светът пулсира, но някак си в ритъма на егоизма и фалшивата загриженост...Така бленувам да се появиш из зад някой ъгъл, Доброта, да ни стреснеш, да ни разтърсиш силно и отвътре...Де да имах силите да те възкреся...като птицата феникс...Или да можеш да се родиш в цвета на момините сълзи още тази пролет...или пък да долетиш от едно по-топло и слънчево кътче на Земята под крилете на щъркелите...Избери сама,само си ела....за да ни спасиш!

Ще те чакам с вяра!