Здравей.
Мисля си, че беше крайно време да напиша това писмо, тъй като...се уморих. Уморих се очакванията ми да се разминават с реалността. Уморих се да се давя в собствения си океан от илюзии. Уморих се да се правя на такъв, какъвто не съм, защото най-вероятно това не ми се удава. Уморих се да гледам залезите, повече и от Малкия Принц на Екзюпери. Уморих се и да размишлявам върху екзистенциални въпроси като Холдън Колфийлд, колкото и много да си приличам с него.
Мога да продължавам и още, но мисля, че това е достатъчно... за да добиеш представа как се чувствам... без Теб. Питаш се, защо ти обръщам специално внимание? Ами, просто имам усещането, че Ти и Аз бихме могли да намерим допирни точки. Не вярваш? Добре, нека опитам...
И двамата с Теб бихме могли да бъдем деца на Kurt Cobain - мизантропи, силно презиращи заобикалящото ни деградирало общество. Чалгата, кифлите и душевно-празните хора те отблъскват? Мен също. Ненавиждаш претъпканите места и ти е кофти сред много хора? Welcome To T ...