Здравей.

Мисля си, че беше крайно време да напиша това писмо, тъй като...се уморих. Уморих се очакванията ми да се разминават с реалността. Уморих се да се давя в собствения си океан от илюзии. Уморих се да се правя на такъв, какъвто не съм, защото най-вероятно това не ми се удава. Уморих се да гледам залезите, повече и от Малкия Принц на Екзюпери. Уморих се и да размишлявам върху екзистенциални въпроси като Холдън Колфийлд, колкото и много да си приличам с него.

Мога да продължавам и още, но мисля, че това е достатъчно... за да добиеш представа как се чувствам... без Теб. Питаш се, защо ти обръщам специално внимание? Ами, просто имам усещането, че Ти и Аз бихме могли да намерим допирни точки. Не вярваш? Добре, нека опитам...

И двамата с Теб бихме могли да бъдем деца на Kurt Cobain - мизантропи, силно презиращи заобикалящото ни деградирало общество. Чалгата, кифлите и душевно-празните хора те отблъскват? Мен също. Ненавиждаш претъпканите места и ти е кофти сред много хора? Welcome To The Island Of Misfit Toys, бих казал аз. О, да, имаме еднакъв вкус и за филмите - The Perks Of Being A Wallflower, 500 Days Of Summer, Eternal Sunshine Of The Spotless Mind... мисля, че знаеш за какво ти говоря. Харесваш Asking Alexandria? Поздравления. Бих казал, че Danny Worsnop е шибан гений, след като е способен да пише неща от сорта на "They say that I can't last a day in the real world, I say you wouldn't survive one night in mine." Брилянтно. Обичаш пица и искаш някой да слуша Joy Divison с теб в 3 през нощта? Бих ти купил ЦЯЛА ТАВА пица и бих си изтеглил цялата дискография на гореспомената група... за да бъда с Теб. Помня, че веднъж беше написала, че или спиш 14 часа на ден или имаш дълги, безсънни нощи. Или се влюбваш силно или мразиш с чувство. Нямаш си на идея колко много си приличаме... особено по този показател.

Мисля да спра дотук, че да не взема да те отегча. Бих могъл да те намеря на живо и да ти го кажа всичкото това, но ако го направя, най-вероятно ще те накарам да се почувстваш неловко... И все пак, ако някога случайно ме видиш някъде, искам да знаеш, че имам нужда от Теб. Защото съм сигурен, че и ти имаш нужда от някого, колкото и да го отричаш. Чудиш се как да ме разпознаеш? Много просто. Когато видиш лицето ми, навярно ще забележиш моята усмивка. И през същата тази усмивка, ще видиш душата ми и когато този момент настъпи, би плакала заедно с мен.