Слънцето клонеше към залез и обагряше в червено, приготвилото се за дрямка, небе. Топъл задух цареше в простора и прихлупваше още повече натежалия въздух върху покривите на къщите. Кърищата бяха опустели. Глъчка се носеше от дворовете, дето играеха децата на хладина след огнения жар на слънцето през деня. Пред порталите се сбираха моми на малки групи и оживено разговаряха. Момците минаваха покрай тях, току задиряха някоя и отминаваха да оформят седянката дето ще дойдат по-късно и жените.
У Найденовия двор се редяха пейки, а майка му го премиташе за пореден път. Тази вечер у тях щеше да е седянката. И майката на момчето се надяваше да види момите и да насочи сина си към най-личната от тях. Стрина Пена се понавдигна, прихвана се за кръста, но усмихната закачи Найден:
- Начо, майко, па като додат момите, па огледай се. Харесай си някоя. Сичките ти връстници се изпожениха. Само ти ли, майко, ще стоиш нежен? Е, па! Харесай си някое момиченце - да го взмеме за булка. Двора ще е премела вечер ...