- Господ да те убие, дано! Ръцете ти да изсъхнат!- Не спираше да кълне Керана.
Разтърках сънено очи и надникнах през прозореца.
Лоша жена беше махщехата ми. Толкова зла, че замръзвах, кога вторачеше змийските си очи в мен.
" Лиляно, що лъщят бузите ти? Не си ли малка още за белила и помади? Като калайджийска булка си се натъкмила, а изгуби козите днес!"
Как да ѝ кажех, че кака Цвета ми подари помадата? Купила я от града и ми я даде, кога я срещнах да се прибира. До големия завой дето разделя света на две спря каруцата. Викам му на това място тъй , щото оттатък него друг е света. Градски.
Та, хукнах него ден да диря козите.
Добра душа имаше тате, но що щях да му думам? С парцалите щеше да ме изяде пред него махщехата ми... До тъмна доба бродих, ама намерих ги. Да ѝ запуша устата на Керана, че се виждаше лошотията ѝ през нея... Избил два от зъбите ѝ първият ѝ мъж, кога се напил една вечер. Смилил се тати тогава и я прибрал. Че много малка съм била по него време, в люлката още.
Та, чак до ...