- Извинете, не видях, че все още има някой тук.
Мъжът вдигна поглед от екрана на компютъра, в който се взираше вече няколко часа и измери със студен поглед чистачката, застанала на вратата на кабинета му. Жената стискаше парцал за под и изглеждаше изключително притеснена, че е прекъснала работата му.
- Мислех, че всички са си тръгнали, затова изключих и осветлението - продължи още по-притеснено, след като изминаха няколко минути без мъжа да проговори.
Димитър побутна марковите си очила за четене по-високо на носа и плъзна поглед от чистачката към тъмния коридор зад нея и след това към дигиталния часовник, стояш на бюрото му. 23:26ч.
"Нищо ново под слънцето", помисли си мъжа. Напоследък все по-често и по-често му се случваше да остава след останалите адвокати във фирмата, за да работи. Не си спомняше от кога не се е прибирал навреме вкъщи. Но ако се прибираше навреме как щеше да стане партньор? Партньор не се ставаше със посредствена работа от 8 до 17ч.
- Няма нищо - каза накрая и се на ...