Greg (Светослав Григоров)
105 1142
18 дек. 2009 г., 21:13

По-добре пиян, отколкото стар 

  Проза » Рассказы
1294 0 20
6 мин за четене

По–добре пиян, отколкото стар

 

         Взех мобилния телефон и набрах Боян.

- Пич, нещо ми е есенно. – казах, щом вдигна – В многоцветно настроение съм. Да вземем да заковем по няколко водки! Ей така! В чест на живота.

- Нещо много философски ми звучиш? – рече той – Да не си ковнал вече няколко?

- Не бе, пич! По трезвен съм от оператор на АЕЦ „Козлудуй”. Със сигурност и по–малко радиоактивен.

         Боян се засмя и каза:

- Знаеш, че принципите ми не позволяват да откажа покана за маса. Къде ще осъществим мероприятието?

- „При Хени” ми изглежда перфектно.

- Там да е! Първият дебаркирал поръчва.

- Ей затова те уважавам. От две приказки схващаш сърцевината на проблема.

         Излязох. Есента ме посрещна мека, като усмивката на дете. Цветна, като приказка и спокойна като будист.  Бледото слънце срамежливо надничаше през прошарените листа на дърветата, като притеснителен ученик.  Мирисът на издъхващите листа бе пометен от натрапчивия дъх на печени чушки, премесен със сладникава жилка на мармалад, който бабите забъркваха в големи тави върху огньовете в почти всеки двор.  Децата тичаха около тях и чакаха това сладко изкушение да стане готово, за да го опитат първи, като през това време се забавляваха да хвърлят дърва в палавия огън. Отърсих глава. Това се случваше в един друг живот. В друго време. Тогава бях дете, което не подозираше, че животът е само едно дълго сбогуване със себе си.  Вярвах, че ми предстои едно невероятно забавно приключение, което исках да изживея, забавлявайки се.

         Реших да не взимам трамвай. Исках да усетя късната есен с цялата й тъжна красота на приглушената светлина и ронещите се като сълзи листа. В такива дни човек се пита за какво е всичко това. Има ли смисъл да вярваме, че сме безсмъртни и не ни чака съдбата на листата, стелещи се с въздишка под стъпките ми.

         Влязох бодро като нацистка дивизия в Южния парк. Беше смълчан и някакси примирен с разпрострялата се есен. В късния следобед имаше малко хора и повече кучета, които май единствени се забавляваха.

         В една такава есен за последен път видях Алиса. Точно тук, на това място. Стояхме под едно дърво и държахме ръцете си, а листата бавно ни засипваха. Погледът ù бе тъмно зелен и тъжен, като есенно море. Обречен в своята безпомощност. На другия ден заминаваше за Америка. Беше приета в някакъв Университет там. Обещавахме си да си пишем и щяхме да го направим. Обещавахме си да се видим, но никога повече нямаше да срещна погледа й и да потъна в есенното море на очите й. Алиса бе моята първа любов. Моето неизживяно сбогуване. Момичето, което първо докосна душата ми. Нежно, като пролетно цвете. Влезе в сърцето ми. Плахо и неуверено, а остана там завинаги. Къде ли отиват всички угаснали любови? В сърцето ли се трупат, като потънали в морето кораби или безразличието ги поглъща. Хищно като акула.

         Всъщност, имаше ли значение? Миналото не те прави по–жив. Само ти създава усещане за преходност. В него няма да откриеш себе си, а само това, което си бил. То е гробище за илюзии, мечти и любови. Не е по-весело от клоун, след края на представлението и не е по–оптимистично от моряк на потъващ кораб. Бях човек с минало. Не беше повод за гордост. Напротив. Притискаше ме като надгробна плоча, но беше моето минало и само аз му се наслаждавах от време на време, като пияница над последната чаша водка. Нещата не бяха чак толкова безнадеждни, колкото изглеждаха, защото винаги можеш да си поръчаш още една водка.

         Излязох от Южния парк и продължих по Витошка. Слънцето бавно гаснеше. Трамваят издрънча покрай мен като катафалка. Лицата на хората бяха като на зомбита. Погледите - празни, унили и безчувствени. Призрачен свят с призрачни хора. Слънцето проблесна и угасна като изгоряла крушка. В този момент си помислих, че животът не е това, което съм си представял. До едно време го караш весело, празнично и безгрижно като пасажер на увеселителен кораб, но после все повече надделява чувството, че си един от многото пътници на Титаник.  И най–лошото е, че спасителна лодка за теб няма да има.

         Влетях в заведението като човек току-що прекосил Сахара без капчица вода. Изгарях от жажда. Боян вече се бе разположил на една маса в ъгъла. Пред него гордо извисяваше снага чаша, пълна с уиски. Пурата гореше в ръката му ненатрапчиво като живота.

- Поръчал съм ти водката. – каза той вместо „здравей”. – По телефона ми звучеше, като човек, който няма търпение да удари едно.

- Точно попадение, сър. – казах  - Имам нужда от няколко, но за момента ще се задоволя с една. Човек все трябва да започне от някъде.

- А, както знаем, всяко начало е трудно.

- Но пък краят винаги ни сварва неподготвени.

- Изненадите са солта на живота.

- Днес го даваме много философски и двамата.

- От времето ще да е. Намусено е като древногръцки философ.

Сервитьорката се появи с чашата ми и прекъсна философския дебат.

- Наздраве! – казах – Да пием за това, което предстои да ни се случи!

- И за това, което няма да ни се случи. – допълни Боян. Реалист беше. Мамка му!

Чукнахме се. Плътният звън на чашите отекна в заведението като камбана на потъващ кораб. Водката нахлу в гърлото ми като буйна планинска река. Бях жив. Можех да правя глупости, колкото си поискам. Почувствах се по–добре. Малко по–добре.

- Остаряхме, сър! – казах няколко водки и една пура по–късно. – Времето ни смачка. И знаеш ли кое е най–страшното. Остаря тялото, а душата остава все така млада. Мамка му! Искам да правя неща, каквито съм правил двадесетгодишен, а не мога. Напъвам се като селянин на полето, но не става. Не се получава.

- Не ми говори като пенсионер бе, бате! Ние сега го започваме това нещо – животът. Може да не сме млади, но сме издръжливи. – каза Боян и отпи от уискито – Годините са само статистика. Важното е какво си преживял. Какво си направил и какво ще направиш. Другото е бошлаф работа.

- Дали? – усъмних се – Не е ли всичко една шибана безсмислица. Какво ни остава от живота, освен споменът, че си го живял? И ако е само спомен, дали наистина си го живял? Не е ли било всичко просто един сън?

- Сън, ама какъв! Има всичко. Екшън, драма, комедия, романтика. Направо си е касова холивудска продукция.

- Не знам дали е касова, но знам, че като всяко нещо, само началото е интересно. После всичко става рутина. По навик живеем, по навик обичаме, по навик се любим, по навик се караме. Няма го чувството, пич! Караме го по инерция, като кола със счупена скоростна кутия.

- Бате, нещо си се вкиснал. Карай го по–полека! Както каза, в началото търсим смисъла, после го даваме безсмислено. Поумняваме значи.  И това е нещо. Развиваме се.

- Вярно. Вкиснал съм се като вино. Може би е от времето. Може би от годините, а може би просто водката ми е малко.

- И аз това си помислих. В недостатъчното количество водка е проблемът. Животът сериозно вреди на вашето здраве, затова употребявайте редовно „Смирнофф”! Спира разстройството – душевно и анално.

         Двамата избухнахме в смях. Вдигнахме чаши и се чукнахме. Отпихме. Дръпнахме от пурите и се почувствахме по–живи от всякога.

- По–добре пиян, отколкото стар. – казах въодушевено.

- Тази сентенция, бате, те вкарва в топ сто на класиците. Помни ми думата!

- Искам да съм в топ сто на любовниците!

- И там ще влезеш. Трябва ти само още малко практика. Това е трудна и неблагодарна област.

- Просто искам да се забавлявам, пич.

- Знам. Затова седя с теб на тази маса, а както знаем всички масите облагородяват. Така ли е?

- Безумно прав си, пич. И не само това. Масите сближават.

- Или както е казал другаря Ленин – по-близо до масите!

- И по–далеч от безалкохолните! – добавих.

Отново избухнахме в смях. Боже! Животът не бил чак толкова лошо нещо!  Забавно е да го поднасяш. Лъже се като дете, а знаех още толкова много номера.

 

 

 

© Светослав Григоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Виктор, благодаря ти.
    Марина, абсолютно съм съгласен с теб. Аз по цял ден това правя. Надлъгвам се с живота. С променлив успех.
  • "Лъже се като дете, а знаех още толкова много номера."
    Трябва, живота си да излъжем - в посока минимализиране на всяко страдание!!!
  • "По–добре пиян, отколкото стар" - тази фраза наистина е запомняща се. Както винаги съм много доволен, че прочетох твой разказ.
  • Няма начин да не завърши така, Хубавена. Аз на там съм подкарал кораба.
  • Тайната рецепта е вече публикувана, хахаха!
    Там също има промени
  • Опс, Нели подмладила си се с половин век. Как го правиш този номер?
    Хей, Марко наздраве и от мен. Радвам се, че пак си тук.
  • Грег, наред с хумора в разказа се промъква една носталгия , красиво пресъздадена от теб.Истината върви рамо до рамо с майтапа. Чудесно написано! Наздраве !
  • Не си поглеждал скоро в профила ми нали, Грег?
    - това си е най-нахален флирт!!!
  • Геновева, благодаря. на мен ми беше забавно да те слушам как пееш.
    Нели, какво да кажа повече? Това "Харесва ми да те чета" изчерпва всичко. На мен пък ми харесва, когато такива хора като теб ме четат, а си само на 109. В разцвета на силите. А лимонът е важен. Винаги съм казвал, че витамините са сърцевината на питието.
    Лунна Светлина, най - обичам лунен лъч да пронизва чашата ми с водка. Някак си екзистенциално се чувствам тогава. Наздраве и от мен! Венцислава,явно повечето от читателите ми са столетници, но пък щом те ме разбират, значи съм много добър. Благодаря ти.
  • Завладяват разказите ти !Поздрави!
  • Тогава бях дете, което не подозираше, че животът е само едно дълго сбогуване със себе си. Вярвах, че ми предстои едно невероятно забавно приключение, което исках да изживея, забавлявайки се.
    Защо си мисля, че си се справил?!
    И за лимончето във водката гласувам с две ръце!
    Забавно (е да) го поднасяш. Лъже се като дете, а знаех още толкова много номера.
    Харесва ми да те чета.
  • Завладяващо пишеш,
    беше ми драго да прочета!
  • Така, първо благодаря, че си ме чел, второ пишеш само за стихотворението ми, но не и за есето ми.
    Прочетох разказа ти - малко шеговитичко ми звучи и като, че ли долавям лек сарказъм. Между другото, лично аз, понякога нямам нищо против навиците - те те вкарват в релси... Хубав поглед - добре построен разказ - обичам образните картини, които си нарисувал и шеговитите разговори.
    Пиши ми хареса ли ти есето ми?
    Весели празници! http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=196903
  • Краси, случва се и на най - добрите. да не ти пука.
    Странник, наздраве и от мен, а ударите на сърцето трябва да усещаме винаги.
  • Мая, и аз така знам, но пък това е малко известен факт. Всички си мислят, че Витошка свършва на НДК. Да ама не, продължава и стига почти до блока ми.
    Краси, правилно си се ориентирала. Няма нищо по - хубаво от мъжката компания. Не говорим за жени, а просто за нещата от живота. Гот е.
  • Витошка точно до входа на Южния парк свършва
  • Како, от мен да знаеш, тайната на вечната младост е винаги да имаш лимонче във водката. Витамин С е много важен, както знаем всички, които борим бръчките с него. На мен челото защо ми е изпънато като на пубертет. От лимона како. Има си правила в този живот, които трябва да се спазват. Наздраве с водка с лимон!
  • По-добре е! Започвам да пия, ще се спиртосам, така ще се мумифицирам, та да не ми личат годинките! Не пия от кеф, а с научна цел. Ще ми измислят кремове за подмладяване, що не измислят водка с такава цел?! Е, аз се нагърбвам с тази тежка задача, пък и ми е едно есенно, дали да не пийна още една водка?! След първата като се погледнах в огледалото, да споделя - има ефект. Само трябва повечко лед, за да се стегне кожата и лимон, витамин С винаги си е нужен. Продължавам с опитите. Наздраве, Грег, пия за теб!!!
  • Виктор, благодаря. От време на време, по средата на забавлението е хубаво да се замислиш защо е всичко това.
  • Харесва ми тоя Грег. Предишният е забавен и развлекателен а този е освен това и дълбок и раним и истински. Страхотен разказ Грег. Жалко че няма седмица да ти я пиша
Предложения
: ??:??