vesyy (Весинцето без такава)
102 245
12 мая 2006 г., 01:15

по истински случей 

  Проза
1668 1 4
Обичам те! Не ме разбра!
С подигравка гледаше ме всеки ден!
В мислите ти изплуваха опитите ти да се подиграваш с мен, да си играеш с чувствата ми!
Залъгваше ме, а аз ти вярвах!
Заслепена от любовта ми към теб, бавно умирах, изморена от дългия път, който направи, за да достигна до сърцето ти!...
...И ето сега съм там... пред вратата му!
Само крачка ме дели... но.не искам!
Не искам да влизам, защото там е студено, ледено!
Нямам сили дори да се върна, за да си отмъстя!
Ти ме уби!
Погуби всички добри чувства в мен, замести ги с омраза към теб!
"Мразя те!" - чувай тези думи, когато се сетиш за мен!
Съжалявай при мисълта, че може да съм с друг, а не с теб!
Мрази себе си! Питай се, дали това си ти или демонът е превзел душата ти!...
...може би някога ще станеш човек!...
едва ли...

© Весинцето без такава Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • мерси Юлия!радвам се че си го харесала
  • По скоро е стихотворение. Просто оправи малко изложението и е си готово стихотворение! Страшно много ми харесват последните 3 реда! Толкова много има в тях!
  • ами може би защото така на мен ми харесва!
  • Това нещо не бих го нарекла разказ, има нещо, но то не е сюжет... Защо не го пооправиш малко???
Предложения
: ??:??