По пътя към другия
По завоите на времето диша любовта.
Криейки се от света, тя дебне хората,
докато не ги връхлети и разтърси.
По пътищата към другия има хиляди
дупки-страхове,
но мостът към сърцето му е винаги отворен,
когато не караш с превишена скорост.
Когато изтърпиш всички задръствания
и отровни изпарения, с които те обгръщат предразсъдъците.
Ако ли пък светофарът е червен, а сърцето е още топло,
натисни газта и наруши правилата поне веднъж, защото,
чакайки, може и да нямаш втори шанс.
Някой ще ти напише акт?
Да, но това не е нищо в сравнение с неподкупната полицайка-съвест,
която ще се изпречи на предното ти стъкло и ще забие чувства в мислите ти...
Спукаш ли гума - излез.
Надскочи егото си и тръгни пеш...
Може и да не стигнеш никъде,
но поне ще знаеш че си опитал...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмила Стоянова Все права защищены
