Да беше нещо, от което да избягаме,

щеше да е лесно и щяхме да успеем...

Но, уви, тя, съдбата, поднася ни само

много беди, а и невъзможно е да ги предотвратим...

Донася смърт на млади хора и на такива

в средна възраст, без да пита никой...

И така просто трябва да свикваме с това

и да продължим напред с глава ясна, бистра...

И така по-силни ставаме,

по-мъдри и с по-добри души...

Или просто завистливи и улегнали,

но някак си упяваме напред да продължим...