19 авг. 2008 г., 09:07

Под лъчите на луната

794 0 1
Ко Та Рак сладко спи на своето си място, буди го ярката светлина на пълната луна, която попадна точно върху затворените му клепачи. Ко се протегна и се огледа - селото спи и никъде не се чува нищо различно от обичайните нощни звуци. Обръща вниманието си към близката гора и лениво плъзга погледа си по първата редица дървета. Отне му много време докато забележи Но Щен Вълк. Приятелят му е напълно неподвижен почти слял се с пейзажа на границата на гората. Погледът му неотлъчно следи пълната луна, от което очите му светат.
Воден от природното си любопитство Ко Та Рак се примъкна до Но Щен Вълк и се настани до него.
- Вълците не виете ли към луната? - попита след малко Ко.
- Да. - прошепна вълкът.
- Тогава ти защо не го правиш? - не мирясваше котката.
- Пресипнал съм...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Вихронрав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...