19 авг. 2008 г., 09:07

Под лъчите на луната 

  Проза » Рассказы
645 0 1
Ко Та Рак сладко спи на своето си място, буди го ярката светлина на пълната луна, която попадна точно върху затворените му клепачи. Ко се протегна и се огледа - селото спи и никъде не се чува нищо различно от обичайните нощни звуци. Обръща вниманието си към близката гора и лениво плъзга погледа си по първата редица дървета. Отне му много време докато забележи Но Щен Вълк. Приятелят му е напълно неподвижен почти слял се с пейзажа на границата на гората. Погледът му неотлъчно следи пълната луна, от което очите му светат.
Воден от природното си любопитство Ко Та Рак се примъкна до Но Щен Вълк и се настани до него.
- Вълците не виете ли към луната? - попита след малко Ко.
- Да. - прошепна вълкът.
- Тогава ти защо не го правиш? - не мирясваше котката.
- Пресипнал съм...

© Стоян Вихронрав Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??