11 мая 2008 г., 19:37

Под ореха 

  Проза » Рассказы
1100 0 5
5 мин за четене
Август си е Август, дори и в планината. Всяка надежда, за дори и леко захлаждане, умираше изпепелена под инквизиращото слънце, явно решено да не отпуска огнената си примка, докато не убие и последния представител на флората и фауната по тези географски ширини. На площада не можеше да се види човек вече седмица, но пък в хоремага, носещ тривалното име “Ореха”, (за което свидетелстваше изгнилия пън на няколко метра от заведението) въпреки ранния час, имаше половин дузина ентусиасти, давещи наболелите си проблеми в алкохол, пот и лимонада.
Фурнаджията Стефан пиеше вече трети джин с тоник, за чиято рецепта твърдеше, че е негово собствено творение и беше затвърдил тезата си пред непросветените като го бе кръстил – коктейл “Стефани”. Фурната обикновено работеше само по 2-3 часа сутрин и след това, Стефан беше обречен на целодневно бездействие. В идентична ситуация се намираше и чобанът Асен. Около 35 годишен, видимо подминат от последните десетина хиляди години еволюция, както външно, така и ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Иванов Все права защищены

Предложения
: ??:??