Подаръците на Бащата

Две деца- момченце и момиченце получиха подаръци  от своя баща. Момченцето имаше много други подаръци и не обърна голямо внимание на своя. Сложи го настрани и много често забравяше за него. От време на време го вземаше, радваше му се за кратко и после пак забравяше за него. Така с течение на времето почти  забрави, че подаръка беше чакан и желан. Забрави сякаш и кой му го подари. От друга страна момиченцето прие своя подарък  с голяма радост и вълнение. Той беше дълго очакван и тя си го обичаше много. Не мислеше, че подаръка й ще изглежда точно така, но го прие от сърце и свикна с него. Скоро обаче тя откри, че не харесва разни неща в него и започна да се опитва да го промени и подобри. Подаръците също имаха разни очаквания. Подаръка на момчето например не се примиряваше с това да му обръщат внимание само от време на време. Искаше му се да е най-важния подарък, искаше му се момчето да го оцени най-накрая, да не го пренебрегва, да не го забравя в съседната стая докато се забавлява с  другите си подаръци- стари и нови. И разбира се поведението на момченцето много го нараняваше. Така с времето той изгуби всякакво желание да бъде използван по предназначение, овехтя, смени си цвета и като че ли вече не излъчваше никаква радост. Момченцето сякаш забелязваше това и още по- малко се интересуваше. Един ден дори си помисли да го подари на някого и да се освободи от него. А момиченцето беше неуморно в своите опити да направи своя подарък такъв какъвто тя очакваше  да бъде един подарък. Нейният подарък пък се умори да не го харесват, умори се от това да се опитва да го поправи, за да изглежда той според очакванията й, но момиченцето беше неуморно- измисляше все нови и нови стратегии, за да постигне своето. Подаръкът изглеждаше уморен и вече не се интересуваше  какво прави момиченцето- вече не се радваше, че детето играе с него, искаше му се да го приеме такъв какъвто е или да го захвърли , както направи момчето. Един ден бащата видя двата подаръка захвърлени. Момичето все пак беше по-грижливо и беше оставило подаръка си на дивана, докато момчето толкова беше се отегчило, че беше захвърлило подаръка си на пода- близо до кофата с боклука. Бащата видя отношението на децата към подаръците му и много се огорчи.Той беше добър баща, беше избрал подаръците с много любов, затова ги взе и се погрижи за тях. Обърна им специално внимание- почисти ги от мръсотията, показа им любов, задоволи нуждата им от внимание и уважение, подаръците се почувстваха отново желани и ценени и върнаха първоначалния си блясък, който имаха в деня, когато бяха донесени в тоя дом. Подаръка на момченцето най-после се почувства обичан и ценен, а подаръка на момиченцето най-накрая получи нужното уважение, защото бащата се отнасяше с него, така както той беше копнял да се отнасят с него. Сега подаръците се страхуваха единствено от едно- какво ще стане ако бащата отново ги върне на децата си. Бащата обаче не бързаше. Той наблюдаваше внимателно своите деца. Те бяха разглезени и егоистични в отношенията си. Мислеха повече за себе си, отколкото за другите. Баща им ги обичаше много, повече от всичко друго на света. Той не искаше да ги наказва сурово, искаше да разберат грешките си и продължаваше да ги обича и да се грижи за тях всеки ден. Той виждаше добрите им качества и ги насърчаваше да се развиват, искаше децата му да се чувстват удобно в неговото присъствие и сами да пожелаят да се променят. Бащата вярваше, че промяната трябва да се случи отвътре навън. Той  положи цялата си надежда и вяра в своите деца и търпеливо ги подкрепяше. А подаръците се успокоиха и също зачакаха търпеливо. Те прихванаха от надеждата и вярата на бащата и повярваха, че и за тях ще дойдат по-добри времена. Все пак бащата ги беше избрал сред много други и беше видял, че те са подходящи за неговите деца. Подаръците се довериха, че бащата най-добре познава децата си и избира за тях най-доброто.  А децата? Те все още бяха разглезени, но не се разсърдиха на баща си, че им прибра подаръците, все пак при него те бяха на сигурно място. Децата започнаха да осъзнават бавно и постепенно какво се случваше. Баща им беше се заел с тях. Той  искаше да извади доброто скрито дълбоко в тях и да ги превърне в достойни свои наследници, готови да оценяват и обичат всички дарове, които им дава.

И.В.А.

"Защото даровете и призванието от Бога са неотменими" Римляни 11:29