ПОДЛЕЗЪТ НА АНИ
Това гражданите спирачка нямат! Все ровят нещо, под вола теле търсят и проблеми си измислят! Ум да ти зайде от тия мрънкачи, които все недоволни и все чоплят нещо, та да не дават мира на чиновниците в общините. А те горките, глава не могат да вдигнат от работа. Решават проблеми от сутрин до здрач. Няма да ви отегчаваме с анализиране на работата им, ама все с папки се размотават, тряскат се нервно врати, крачат бойно и настървено, после се кютват по столовете се отдават на размисъл. Като как да я свършат така, че навлеците да спрат да им досаждат. Данъкоплатци били, граждани, общество! Голямо откритие, значи, като че общинарите са извънземни и без проблеми! И те искат да подремнат на обед, да нищят клюки, семе да чоплят! Ама на! Служители на народа!
В такава една община се появи Ани Пешева. Жена с бойна натура, непримирима към всякакви нередности и по тази причина препускаща от институция на институция. „Ей сега ще нахълтам при кмета, мамка му ще разплача, ще го разкатая тоя вампир ниеден, дето само смучат от народните пари градинки да садят, а подлезът стои неоправен!” И за да не се кокорчите от напрежение какви ги е измъдрила нашата непримирима боркиня за каквото и нередност се сетите, малко пояснение. Минаваше Анито през някакъв подлез под жп линиите, вярно стар, ама се ползва. Обаче няма свястно осветление, чистачите чат пат заметат нещо, от тавана стърчат неидентифицирани обекти, плочки разкъртени… И видите ли, Анито всеки ден беше принудена да минава от там, ама и беше крайно неприятно. Затова се втурна с обичаен плам да разгони фамилиите на съответните фактори. Те пък като се стреснаха! Голям стрес, ви казвам! Подмятат си проблема от единия в другия крачол и обещават. „ Така ли, сине майчин (съответно дъще проскубана) вие ще видите коя е Ани Пешева! Ще ме запомните, и кога ме сънувате, ще се стряскате, като че вампир ви рие в мозъците, кръвчицата ви ще се смръзва, чуете ли името ми!”
Така Ани се озова в общината, където разни фактори взеха да я развеждат из канцелариите, защото все не можеше да се уточни кой аджеба е отговорен за подлеза. И ако мислите, че Ани се остави да я водят като мечка да им играе по канцелариите, ще сбъркате.
- Проблемът трябва да се разгледа всестранно! – това и каза един началник отдел, който няма значение какъв е, защото какъвто и да беше, все всестранно го разглеждаше. – План трябва да има! Финансиране! Дали по програма от ЕС или собствени средства, дали от БДЖ, а па там каква е какафония, да не ви разправям! Но ние като много отговорили служители, не, ние сме ви слуги – онзи се изтъпани пред Ани и продължи с небивал патос – Да ние, сме ви слуги, ако речете и ей сега собственоръчно ще ви свря кафе. Бонбон ще ви почерпя. От ония, пияните вишни! Дъщеря ми много ги обича. Че и сина! А бе родата сме поклонници на пияните вишни! Даже жената си прави сама вишновка, рецептата е стара семейна, уникална ви казвам! Карамфил ли слага, що ли, ама дори и аз я пия. Впрочем, ако искате мога да ви почерпя, имам тук за мостра едно шишенце..
- Каква вишновка, какви мостри! – реши да се вметне в монолога Ани.
- Вие пък! Аз, като един слуга на народа, като един отговорен фактор, който стои тук като един боец на амбразурата и поема картечния ви огън без страх и мрънкане, искам да ви обградя с топли грижи. Ама вие не, та не! Що така, бе гражданко?
- Щото искам да оправите подлеза, цял месец търча като унгарска кобила по разни канцеларии и все такива загрижени като вас срещам. Ама много говорите, бе! Много! Да бяхте станали адвокат…
- Не ми харесва сравнението с унгарска кобила, ама никак! Та вие сте като прекрасна кипра кобилка, като вакло агънце имате нрав, като лекокрили пеперуди трепкат миглите на очите ви. А те…о, небесата са кацнали в тях! Пък веждите ви, вити гайтани, ще знаете!
- Да бяхте писали стихове, а не да ме баламосвате с комплименти – не се поддаде на ухажването нашата боркиня и все пак седна на стола.
- Ами вие какво мислите правя по цял ден? Видя нещо, па седна на бюрото и все на поезия ме избива. Пиша и мисля, вдъхновявам се, редя думи, въздишам, понякога пребърсвам по някоя сълза. Чувствителна душа съм аз…И стихосбирки издавам! Напиша двайсетина стихотворения и хоп- стихосбирка! Тематична! Имам и по проблемите на конете. Но виж, за подлези не съм се сетил! Сигурно е много поетично да се намъкнеш там, да видиш кое баш лази, някоя твар може да срещнеш, разплакана душа, сиротно дете… Я да видим какво ще каже по въпроса Жечев – онзи се окопити от поетичния си унес и набърже изкара Ани от канцеларията. Види се, че музата яко го беше награбила и сигурно щеше да врътне ключа за да реди рими за подлезите.
Жечев се оказа поклонник на народното творчество, в частност народните хора и най-вече на ръчениците. След като чу за подлеза, веднага и каза, че му напомнило за Копаницата (трябвало нещо да се копае) и взе да я навива да му друснат една ръченица. Дари извади хороводна кърпа, подвикна и подканящо „Иху” и си понесе около нея. Приклекна няколко пъти, но като не срещна ответ, я съпроводи до…
Няма да разказване какви екземпляри срещаше в митарствата си из канцелариите, защото току виж сте изпаднали в потрес. Затова ще пришпорим към финала за решаване на проблема.
И така, Ани Пешева влетя при кмета. Без да се записва. Беше и писнало, освен това забеляза новопоявили се бръчки край очите, за новите бели косми да не говорим!
- До кога ще ме мотаете, господин Кмете! – без поздрав и здрасти изстреля първия откос Ани.
- Какво има, успокойте се, гражданко, коя бяхте?
- Ани Пешева съм, с подлеза! Дето тук щяхте да решите проблема, ама какво ли не чух! То не бяха рецепти за туршии, за кашкавал, съвети за градинарство и овощарство, стихове ми четоха, песни ми пяха, а един ваш служител искаше да ме научи и ръченица да тропам! Друг пък бил ръководител на драмсъстав и държеше да играя роля.
- А, за подлеза… - кметът взе да почуква с молив по бюрото. Кой беше тоя подлез? Нали го ремонтирахме! Да бе! Миче! – подвикна на секретарката кмета – Нали ремонтираха някакъв подлез!
- Не беше подлез, а надлез! – информира го от другата стая упълномощената за това жена и продължи да трака на компютъра. - Е, хубаво де, значи все пак нещо сме свършили – констатира кмета и погледна победоносно просителката. – Виждате ли? Готово е, а вие хич не сте проверили!
- Е как не съм! – изкрещя Анито, като забрави всякакъв стил и финес при разговор с високопоставени особи – Как не съм, ей сега минах от там, все същата кочина!
- Госпожо, що така се нервите? И защо минавате през баш този подлез? Вижте как зле звучи. „Под”, значи се принизявате и лазите под нещо. Ами вземете, та се възвисете малко, минавайте през надлез! Ето затова сме го ремонтирали, да се възвисите, да сте нас всичко, над проблемите, въздух да подишате, гледка да ви зарадва окото, да сте над…
- Не ми говорете глупости! – изпищя Ани – Не ми образувайте нови бръчки на лицето, че като ви заметна тук, само на кметове ще ми станете! И на Мичета! – допълни тя, като зърна с периферното си зрение дофтасалата секретарка. – Ще ме възвисявате! И защо вашите служители, вместо да решават проблеми, пишат стихове, бродират гоблени, режисират драми, пеят в хор и не знам си още как, хоро тропат, само дето фризьорски салон не сте си отворили!
- О, не така! Петрова от Капиталното да знаете как подстригва само! Че и бръсненето й се удава! И какво, ако смея да попитам имате срещу културата? Все мрънкате, че не била на висота, ние тук се напъваме да я повишим, а вие? Например, съберем се на моабет, и за да е културно, Благоев каже свое стихотворение. После агитката на Васева пее стари градски песни или народни такива. Мечев пък покаже някоя постановка, в която участниците са все наши служители. И какво по-хубаво от това, всичко да завърши с едно буйно хоро? И кой ще го поведе, ако не професионалист като Жечев? Както виждате, цикълът е затворен! Не харчим народна пара за веселба, ами сами сме си сформирали състави от всякакъв жанр! Впрочем, запознахте ли се с Мирчев, свири на китара като бесен! Ерик Клептън номер две! Знам ги тия работи, ама тук на културата се набляга!
Но я ми кажете вие защо минавате през подлез? Вижда ми се съмнително, ще знаете! Кой се завира в подлезите? Знае се! Наркомани! Там се дупчат с игли и после се въргалят по земята. Вие сигурно сте наркоманка, а? То освен тях, там пикаят и пияниците, ще ме извините, ама си е физиология. След толкова алкохол, на всекиму се пикае! Не ми изглеждате да сте алкохоличка! Значи сте наркоманка…Или…О, не! Виждате ми се порядъчна жена! Но се знае, че там леките жени проституират за някой лев! За една ракия или пакет цигари! Дори за малък пакет! До там ли сте изпаднали! Ако ви е за цигарите, да ви отпуснем един стек? А ако искате малко пиене… - кметът се надигна от стола и подвикна на секретарката – Миче, я дай едно шише ракия! От хубавата!
В очите на Ани се четеше ненавист, езикът и се удърви, като че го бяха нахапали оси! Непосилно изживяване подкоси краката й и тя се сгромоляса на стола.
- Ей, знаех си аз, не е в ред жената! Дозата ли си е пропуснала, алкохола ли и е свършил…Миче, бързай де! Име да решаваме проблем!
Латинка Минкова
© Латинка Минкова Все права защищены