30 июн. 2010 г., 14:28

Погнусата

1.1K 0 0

Сряда
Не бива да се боя.

Нещо ме преследва. Нещо ме е преследвало цял живот. Като сенките, които те стряскат по зимните пусти улици. Нещо неопределено и безформено. То е в мен... Един страх, едно чувство на безпомощност пред съществото, което се зъби в съзнанието ми. Онзи ден, докато пътувах във влака и гледах през прозореца Искърската клисура, обляна от студените обедни слънчеви лъчи, видях в частичното си отражение нещо странно. Нещо в погледа ми, не беше моят поглед. И усмивката, и тя не беше моя. После като знак, разтворих книгата си и се зачетох. И там пишеше "Не бива да се боя". Не издържах и заспах. И сънувах...

- - - - - - - - - -

- И внимавай!
- Хах, няма тролове и талъсъми по влаковете, нали знаеш.
- Знам, но тука има - и сложи показалец върху челото ми.

- - - - - - - - - -

Не знам откъде идвам и накъде съм се запътила. Не зная и какво търся. Знам само какво е сега и това е най-важното. Чувствам, че се променям. В обратна посока от тази на света и всичко в него.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биби Манчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...