Пожарррр... Пожаррррр... Пожаррр... Навсякъде има пламъци, всичко гори, а в него горя и аз. За миг изчезвам, все едно никога не съм била тук, а с мен изчезват мечтите и надеждите ми, изчезва всичко познато, а дори и непознатото... И изведнъж се събуждам, цялата обвит в малки капчици, а от очите ми, като реки се стичат една след друга сълзите. Но къде е този пожар, защо присъства постоянно в сънищата ми? След като се събудя, дълго време лежа в леглото и си мисля: ами ако утре не се събудя или пък ако сънувам, че сънувам? Не разбирам какво се случва около мен, времето сякаш минава по бързо от всякога, а аз дори не разбирам, че е минало... Всичко, което преди съм мислила, че познавам, се променя, а аз мисля само за онзи тайнствен пожар, който се появява, когато заспя. Вече ме е страх да си затворя очите, защото, затворя ли ги, знам, че пак ще се озова по средата на нищото и всичко ще е в пламъци, и отново ще боли. Тези непрестанни пламъци ме накараха да си сваля маската, която носех за пр ...