Поличбата(5 глава)

21 янв. 2007 г., 15:18

Проза

1228 0 1

4 мин за четене

Поличбата

Крас (отсега наричан Терак, за да се разграничавам от WarCraft) се събуди още призори. Погледна момчето до себе си – то още спреше. В това момче имаше нещо необикновено, помисли си Терак. То бе дошло от друг свят с магия, която за момента се бе провалила. Още докато слушаше историята му, древният магьосник си спомни предсказание направено от богинята на живота – Андрунава, а то гласеше: „От небето ще падне спасителя и когато всичко е изгубено, когато всичко показва лошия край на войната – той ще се изправи пред предателите и ще обърне хода на войната.” Това момче бе Спасителят и на Терак бе оказана честа да го подготви за битката, и той щеше да го направи, само дано успееше навреме… единственият начин това да стане, беше да поиска помощ от боговете, който бяха останали на страната на доброто. Трябваше да го направи сега, знаеше, че е наложително възможно най-бързо да подготви Ронин (отсега наричан Кристофър-Крис) за битката, от която зависеше съдбата не само на Аден, но и на цялата Вселена. Терак седна на земята, кръстоса крака и започна да прави странни, заплетени движения с ръцете, докато мълвеше думи, по-древни дори от него. Всъщност целта му беше да призове създателите на света… и успя. В мислите му проникна гласът на онези богове, които бе повикал – Андрунава(богинята на всичко, що живее), Андрот (богът на съня), Уитея (богинята на водата), Мистикус (богът на самата магия) и Изортон (богът на времето). Едва удържайки се на крака, поради потока на силите, които говореха в него, Терак реши да не губи време в обяснения, затова чрез мислите му им предаде цялата информация, която трябваше. Докато те „четяха” мислите му, той осети силен натиск върху умът му, но си наложи да го изтърпи. Колкото бързо се бе появил, така внезапно и изчезна натискът върху него. В главата му прозвуча гласът на Андрунава.
- Сигурен ли си, че това е Спасителят?
- Да. Точно, както предсказа – той падна от небето, от друг свят…
- Дори да приемем, че е той – много е слаб да ни помогне, камо ли да обърне хода на войната – обади се и Мистикус. – Макар да усещам нещо странно в него… някаква неизвестна за мен сила. – добави той замислено.
- Да… и аз я усетих. Точно затова имам нужда от помощта ви – обясни им магьосника. – Моля ви да ме слушате.
- Говори – каза му Уитея.
- Искам да ви помоля да ми помогнете да го обуча достатъчно, за да е готов за битката със предателите. Мисълта ми е – Андрот да ни приспи и отнесе на място, където да сме далеч от света и войната, която се води там. След това, този, който контролира времето да направи мястото на Андрот в място, където времето не съществува, след това Мистикус да го обработи така, че да е изпълнено с магия, за да е пълноценно обучението му. Уитея ще я помоля да му влее своята природна, първична и все могъща сила, а Андрунава – силата да предсказва, да предвижда, да разбира значението на живота и да го управлява. Ще ми помогнете ли в това мое начинание? Дайте ми шанс да ви докажа, че не греша.
- Добре, ще ти помогнем – след кратко мълчание оповести досега мълчалия Изортон. – Ще го направим още сега – няма време за губене.
След тези думи, създателите се матереализираха пред него. Целите бяха обгърнати от златно сияние, а в ръцете си държаха мечове, от които на вълни излизаше ярко–червена светлина. Без да продумат и дума, боговете забиха оръжията си в земята, като Уитея заби своя в центъра на малкия кръг. Тя зареди мантра, древна колкото света и от всички оръжия, заобиколили нейното, се изля светлина способна да заслепи човек, която се сля със светлината на собствения и меч, а след това обединената сила на оръжията, допълнително подсилвана от мантрата на Уитея създаде пръстен, съдържащ исканата от Терак сила. Същият процес се повтори, но на мястото на Уитея стоеше Андрунава, а вместо в центъра да е меча на онази, що владее водата, се намираше брадвата на Андрунава. И този път силите се сляха, като центърът им беше светлината на оръжието, принадлежащо на богинята на живота. Но този път светлините не създадоха пръстен, дори не създадоха предмет – те се вляха в Крис. Той леко потръпна в съня си, дори не забелязал, че в момента цялото му тяло светеше в ярко златна светлина. Беше дошъл ред на Андрот. Изведнъж гората бе обгърната от непрогледна мъгла, а Терак падна, заспал до ученика си.
Намираше се в гора, гората, където бе първата му среща с любимата му, но тази гора вече не съществуваше. Скоро след срещата им, бяха изсекли гората, за да построят хотел. Веднага след това той се сети, че всъщност той дори не се намираше на Земята, той се намираше в свят наречен Аден, където бе кацнал неговият… космически кораб. До него седеше древен магьосник, който се бе съгласил да му стане ментор.
- Къде сме? – попита вече разсънен Крис.
- Намираме се на мястото, където ще се обучаваш - бе краткият орговор не Терак.

Поличбата(5 глава)

Свързани произведения

Комментарии

Предложения