- Искам те! – прошепна той. – Искам пак да сме заедно. Искам те… Обичам те… - и сведе поглед.

            Беше му трудно да го каже. А защо? Обичаше я с цялото си сърце, а едва сега успя да ù го прошепне.

            „И аз те обичам. Не спрях да те обичам” помисли си тя и също сведе поглед. Но вместо това му отговори:

           - И двамата знаем, че няма смисъл.

           - Защо?!

           - Защото…

           „Защо наистина?” Тя често се питаше как е възможно двама човека да се обичат и въпреки това да не могат да са заедно. Ами понякога просто се получава така.

           - Не ме ли обичаш? – попита той едва-едва, страхувайки се от отговора ù.

           Тя го погледна, а очите ù блестяха от сълзи. Той се усмихна – да, тя го обичаше. Сърцето му заби учестено. „Може би!” Може би…

           - Отново няма да се получи. И този път няма да издържа. – Сълзите потекоха по лицето ù. Вече не ги криеше.

           - Не! Този път ще се получи!

           Но… Знаеше, че тя е права. Нямаше да се получи. Сърцето му се сви от болка. „Най-гадно е, когато виждаш как всичко рухва и знаеш, че не можеш да направиш нищо” помисли си той.

          Понякога, въпреки че двама човека много се обичат, не могат да са заедно.

          Но защо това „понякога” се падна на тях, мислеха си те…