17 янв. 2009 г., 09:32

Порцелановото Ангелче 

  Проза » Рассказы
5.0 / 1
1356 0 2
6 мин за четене
Аз и съпругът ми живеехме в съседство на сестра ми в малка къща до голямото й имение. Нямахме много пари, сестра ми ми помагаше за всичко. За мен тя беше като слънце, беше човека, когото най-много обичам и, на когото най-много разчитам. Въпреки че нямахме достатъчно средства и живеехме главно с това, което ни предоставяше сестра ми, живеехме щастливо. Имахме две деца – момченца. Всичко вървеше добре по онова време. Имахме и двама братя – бяхме голямо семейство, те живееха в други градове. Майка ни беше починала, когато бяхме малки, страдаше от рядко срещана болест, за която тогава все още не бе открито лечение. С помощта на много промени в медицината – лечение вече има.
Наистина всичко вървеше добре, докато не дойде онзи ден. В последния момент бяха открили, че на сестра ми й остава около месец живот. Имаше много пари, можеше да плати лечението си, но вече нямаше време, много от органите й бяха увредени.
Сега с мъжа ми стояхме на гроба й и си мислехме за доброто минало. Не бяхме взели ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радина Все права защищены

Предложения