28 мая 2010 г., 14:53

Порив на душата

1K 0 0
2 мин за четене

Порив на душата

 

В тъмен лъч светлина съзирам,

дали дим се спуска над очите,

или очите вглеждат се в душата?!

 

В пристана мечтан спира моят кораб,

а котвата се спуска надолу в дълбините

и сякаш рея се в звездите…

В този безконечен миг застивам онемял…

Това е свободата!

И мисълта полита в неосъзнатата посока

на неизпитани копнежи по блянове безбрежни.

 

Когато вгледам се във празнотата,

откривам, че сила в мен се лута,

иска да изригне, но докъде ли ще достигне?

И отново тъй внезапно очите си притварям,

сякаш завесата се спуска, а публиката иска още.

 

Какво да сторя,

 когато тишината в мен разплаква

сила необятна?!

Ключа за сърцето трябва да намеря,

ала как това да сторя,

щом той скрит е във душата?


 

Камен Тодоров

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камен Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...