Порив на душата

В тъмен лъч светлина съзирам,

дали дим се спуска над очите,

или очите вглеждат се в душата?!

В пристана мечтан спира моят кораб,

а котвата се спуска надолу в дълбините

и сякаш рея се в звездите…

В този безконечен миг застивам онемял…

Това е свободата!

И мисълта полита в неосъзнатата посока

на неизпитани копнежи по блянове безбрежни.

Когато вгледам се във празнотата,

откривам, че сила в мен се лута,

иска да изригне, но докъде ли ще достигне?

И отново тъй внезапно очите си притварям,

сякаш завесата се спуска, а публиката иска още.

Какво да сторя,

 когато тишината в мен разплаква

сила необятна?!

Ключа за сърцето трябва да намеря,

ала как това да сторя,

щом той скрит е във душата?

Камен Тодоров