С крайчето на окото си виждам как татко затваря и поставя книгата на затрупаното с учебници бюро, след това ме целува по челото като се задържа още минути в стаята, гледайки ме с широка усмивка, след това затваря вратата, а аз очи. Силен шум продъни ушите ми, опитвам се да отворя очи, но виждам единствено мрак и една малка и тънка струйка светлина, запътвам се към нея като чувствам тежест в гърдите си. Сигурно съм вървяла няколко минути, но с остър характер на часове. Светлината се уголемява и уголемява, докато не се превръща в остър и заслепяващ лъч светлина, който ме кара да затворя очи. След като чувствам сигурност и усещам вече мека светлина отварям очи. Стоя на поляна, от дясната ми страна има пропаст, а от лявата гъста и мрачна гора. Поглеждам надолу, виждайки пижамата ми и босите си крака, от едната страна на пижамата ми има голяма дупка с дебели конци по краищата. Оглеждам се, но не виждам и не чувам никого. Само песента на синигер и ударите на далечен кълвач. С колебливи крачк ...