9 jun 2021, 10:04

Портал към съня.

  Prosa
1.1K 0 1
1 мин за четене

С крайчето на окото си виждам как татко затваря и поставя книгата на затрупаното с учебници бюро, след това ме целува по челото като се задържа още минути в стаята, гледайки ме с широка усмивка, след това затваря вратата, а аз очи. Силен шум продъни ушите ми, опитвам се да отворя очи, но виждам единствено мрак и една малка и тънка струйка светлина, запътвам се към нея като чувствам тежест в гърдите си. Сигурно съм вървяла няколко минути, но с остър характер на часове. Светлината се уголемява и уголемява, докато не се превръща в остър и заслепяващ лъч светлина, който ме кара да затворя очи. След като чувствам сигурност и усещам вече мека светлина отварям очи. Стоя на поляна, от дясната ми страна има пропаст, а от лявата гъста и мрачна гора. Поглеждам надолу, виждайки пижамата ми и босите си крака, от едната страна на пижамата ми има голяма дупка с дебели конци по краищата. Оглеждам се, но не виждам и не чувам никого. Само песента на синигер и ударите на далечен кълвач. С колебливи крачки се запътвам към гората, като единствен вариант. През цялото време усещам чифт очи вперени в тила ми, но като се обърна има само високи и клатушкащи се дървета...

 

                                                                                                …………

 

Вървя с умерено темпо, оглеждайки се във всички посоки, докато не чувам женски глас, на фона на дебел и познат мъжки. Запътвам се към гласовете като не след дълго съм точно пред тях, а те точно пред мен. Разтърквам очи със широко зейнала уста, пред мен стои татко.Жената от другата страна е висока и стройна, коса присвита на коко и рокля развлачваща се по земята. Татко ме сграбчва за ръката и повежда напед с тежки и упорити стъпки, жената зад нас я няма, гората я няма, звуците на птиците са заглушени и едва доловими, а татко го няма. Отварям рязко очи и се озовавам в стаята ми, така разхвърляна и тъмна. Нима това беше сън?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Kristiqna Pishieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...