Портрет - 14 част
Жарава.
Разказ на Никола.
И Огън видях!
И хора, носещи икони във високо вдигнати ръце!
И лицата им виждах, като влизаха в разпалената жарава с Името Божие на уста!
Лица, озарени о Пламъка, пречистващ всичко…
Това видях и така ви го описвам. Едва ли ще мога да обрисувам дивите стонове на музиката, тътена на барабаните, ритъма… Този ритъм, който те кара да вибрираш по същия начин, както трепти земята под хилядите копита на буйни коне…
Не разбирам изобщо как и откъде идва всичко това, но вярвам, че някъде по света този ритуал съществува… Тези, как да се изразя, свръхестествени хора - танцуващи върху огъня, тази музика…
Знам само едно - тези видения се появиха след като часовникът в коридора удари дванадесет! Няма как да не са свързани с неговите камбани! Да!
Приближавам…
Една възрастна жена, чието лице не виждам заради светлините на огньовете и черната ù забрадка, ми прави знак, че има нещо за мен. Вече в ръцете ми е то - обвито в твърда кожа и което искам да разгледам на светлината на пламъците… Но тя - жената, ми показва, че трябва да го прибера в пазвата си.Принуден съм от жестовете ù да го сторя бързо… И тя изчезва така, както се появи - в тъмата около огньовете.
А вечерта е с невероятни едри звезди, каквито в Париж просто не може да се видят!
Намирам се в стая, осветена от чудновата лампа – една такава сигурно много стара изработка, с високо стъкло. Пламъчето вътре дава достатъчно светлина, за да мога да отворя и прочета свитъка…
О! Това е рисувана икона, а под нея изписани знаци, събрани в думи! Така ми изглеждат! Веднага се сещам, че имам тетрадка и молив… Започвам да ги преписвам един по един, точно както са подредени, като влагам в това усилия, от които сърцето ми се разтреперва. Ръцете - също!
Събудих се от биенето на камбаните на часовника - пет на брой, като на тревога! Сещам се за виденията… Тетрадката!
Оглеждам се - тя е отворена! Лежи на масата!
Слава тебе, Господи! Онова, което правих насън, е реално записано! Ако щете, но заподскачах като хлапак от радост, без точно да знам какво имам… Наистина! Какво ли?!
След броени минути вече съм при Роже:
-Помагай пак, приятелю!
Роже се вгледа в мен така..
-Не! Не съм откачил! Или… Поне не съвсем още! Искам да дадем нещо, дето записах тази нощ за превод… Ама спешно! Моля те!
-Пак ли? - усмихва се Роже, но много бързо приема сериозен вид, като ме гледа как свивам пръсти...
–Да ти направя едно силно кафе, а? Или по-добре един коняк, Никола?
- И едното, и другото няма да откажа, Роже! Имах тежка нощ и почти не съм спал… Дали ще го преведат, ти как мислиш?
-Разбира се! Нали успяха с оня надпис? Но… Как ги получаваш тези… Тези писма, така да се каже? Нали ти си писал това нещо в тетрадката?
–Аз! Ами кой друг? Сега ще ти разкажа как се случва…
Но… Това вече ти го знаеш, драги ми читателю!
Б.Калинов
20.01.2011г.
Пловдив
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борис Калинов Все права защищены
