30 окт. 2007 г., 00:11

Посещение

816 0 0
1 мин за четене
Беше призори и върху хоризонта се появяваха леки розови петънца. Изгряващото слънце осветяваше далечни облаци в нежни и топли цветове.
Прозорецът на стаята му бе отворен, а той самият спеше по корем. Бузите му бяха зачервени, а устата леко отворена. На пода бе съборено едно плюшено мече…
На прозореца се появи сянка. Беше момиче, на гърба си то имаше крила от сенки и светлина. Бе се молило цяла нощ да може да дойде чак до тук и в някаква степен бе успяло. Духом бе тук, нейната сянка, желанието и бе тук, сега.
Тя пристъпи в стаята, която започваше да става все по-светла. Беше боса, по пижамката си, с разплетени коси. Първоначално застана неподвижно и се огледа. Погледът и падна върху спящото момче. Тя се усмихна едва забележимо на себе си. Една сълза се търкулна по бузата и. Не смееше да пристъпи напред, а имаше малко време. Всеки момент слънцето щеше да изгрее. Но тя стоеше просто така, капчици се стичаха по лицето и…
В един миг тя пристъпи напред. Една крачка, следващата бе по-лесна. Стигна до леглото и застана на колене до него. След известно колебание вдигна ръка и я сложи до неговата. Стоя загледана още известно време, докато не се сепна от шума на отваряща се накъде врата.
Трябваше да тръгва, а не искаше. Ако можеше този момент да продължи… Бавно посегна да го погали. Малко след това стана, наведе се над него и го целуна по бузата.
Направи една крачка назад, борейки се с желанието да остане и със задължението да тръгва. Посегна към перваза на прозореца и седна на него. След което просто се отпусна назад и започна да пада - надолу… все по-надолу…
Момчето рязко се събуди. Посегна към бузата си, след което рязко извърна глава към прозореца. Можеше да се закълне, че там допреди момент бе стояла Тя, бледа, с мокро лице, но беше Тя. Можеше да се закълне, че тя бе тук, с него само до преди миг…
А навън слънцето вече огряваше върховете на дърветата...
(26.10.2007)
(за нещо загубено и неразбрано)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тони Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...