30.10.2007 г., 0:11

Посещение

818 0 0
1 мин за четене
Беше призори и върху хоризонта се появяваха леки розови петънца. Изгряващото слънце осветяваше далечни облаци в нежни и топли цветове.
Прозорецът на стаята му бе отворен, а той самият спеше по корем. Бузите му бяха зачервени, а устата леко отворена. На пода бе съборено едно плюшено мече…
На прозореца се появи сянка. Беше момиче, на гърба си то имаше крила от сенки и светлина. Бе се молило цяла нощ да може да дойде чак до тук и в някаква степен бе успяло. Духом бе тук, нейната сянка, желанието и бе тук, сега.
Тя пристъпи в стаята, която започваше да става все по-светла. Беше боса, по пижамката си, с разплетени коси. Първоначално застана неподвижно и се огледа. Погледът и падна върху спящото момче. Тя се усмихна едва забележимо на себе си. Една сълза се търкулна по бузата и. Не смееше да пристъпи напред, а имаше малко време. Всеки момент слънцето щеше да изгрее. Но тя стоеше просто така, капчици се стичаха по лицето и…
В един миг тя пристъпи напред. Една крачка, следващата бе по-лесна. Стигна до леглото и застана на колене до него. След известно колебание вдигна ръка и я сложи до неговата. Стоя загледана още известно време, докато не се сепна от шума на отваряща се накъде врата.
Трябваше да тръгва, а не искаше. Ако можеше този момент да продължи… Бавно посегна да го погали. Малко след това стана, наведе се над него и го целуна по бузата.
Направи една крачка назад, борейки се с желанието да остане и със задължението да тръгва. Посегна към перваза на прозореца и седна на него. След което просто се отпусна назад и започна да пада - надолу… все по-надолу…
Момчето рязко се събуди. Посегна към бузата си, след което рязко извърна глава към прозореца. Можеше да се закълне, че там допреди момент бе стояла Тя, бледа, с мокро лице, но беше Тя. Можеше да се закълне, че тя бе тук, с него само до преди миг…
А навън слънцето вече огряваше върховете на дърветата...
(26.10.2007)
(за нещо загубено и неразбрано)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...