Беше призори и върху хоризонта се появяваха леки розови петънца. Изгряващото слънце осветяваше далечни облаци в нежни и топли цветове.
Прозорецът на стаята му бе отворен, а той самият спеше по корем. Бузите му бяха зачервени, а устата леко отворена. На пода бе съборено едно плюшено мече…
На прозореца се появи сянка. Беше момиче, на гърба си то имаше крила от сенки и светлина. Бе се молило цяла нощ да може да дойде чак до тук и в някаква степен бе успяло. Духом бе тук, нейната сянка, желанието и бе тук, сега.
Тя пристъпи в стаята, която започваше да става все по-светла. Беше боса, по пижамката си, с разплетени коси. Първоначално застана неподвижно и се огледа. Погледът и падна върху спящото момче. Тя се усмихна едва забележимо на себе си. Една сълза се търкулна по бузата и. Не смееше да пристъпи напред, а имаше малко време. Всеки момент слънцето щеше да изгрее. Но тя стоеше просто така, капчици се стичаха по лицето и…
В един миг тя пристъпи напред. Една крачка, следващата бе по-лесна. Стигна до леглото и застана на колене до него. След известно колебание вдигна ръка и я сложи до неговата. Стоя загледана още известно време, докато не се сепна от шума на отваряща се накъде врата.
Трябваше да тръгва, а не искаше. Ако можеше този момент да продължи… Бавно посегна да го погали. Малко след това стана, наведе се над него и го целуна по бузата.
Направи една крачка назад, борейки се с желанието да остане и със задължението да тръгва. Посегна към перваза на прозореца и седна на него. След което просто се отпусна назад и започна да пада - надолу… все по-надолу…
Момчето рязко се събуди. Посегна към бузата си, след което рязко извърна глава към прозореца. Можеше да се закълне, че там допреди момент бе стояла Тя, бледа, с мокро лице, но беше Тя. Можеше да се закълне, че тя бе тук, с него само до преди миг…
А навън слънцето вече огряваше върховете на дърветата...
(26.10.2007)
(за нещо загубено и неразбрано)