Посестрими част 1 "Раждането на Самодива" - глава 3 "Обградена"

Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“

Глава 3: Обградена

Чувах радостни и вълнуващи се гласове, но шепнещи. Различни бяха. Не се приближаваха, но не заглъхваха също. Тук бяха. Но не смееха да дойдат близо до мен.

Размърдах се. Отворих нежелателно очи. Колко ли бях спала? Седнах. Бях се схванала от спане. Дълъг сън ще е било. Изпънах ръце нагоре, тялото, гърба си. Прозинах се.

— Колко ли съм спала? – чух гласа си.

Бяха много. Усещах ги, но не ги виждах. Криеха се зад дърветата. Шепнеха си възторжено, но сдържано. Исках да доловя нещо, някоя дума, звук поне. Но не успявах.

Започнаха да се показват срамежливо и плахо. Държаха главите си сведени леко. Поглеждаха ме изпод венците си от цветя. И след това се скриваха и си шепнеха пак. Кикотеха се. Бяха весели и усмихнати. И на мен ми стана весело.

Празнуваха ли нещо? Какво ли ги беше развеселило толкова много? Може би ако не бях спала толкова много, щях да знам.

Разнесе се странно ухание. Познато и милно. Толкова много ме развълнува. Толкова нежно галеше обонянието ми. Като гъдел, но мил и приятен. Познат аромат. На познати цветя и билки.

— Водачката!

— Бързо, бързо!

— Шшт, тихо, тихо... Скрий се!

— Водачката, дойде!

— Тя е тук!

— Дойде, Водачката, тук е...

Гласовете станаха още по-въодушевени и звънливи. И на мен ми стана въодушевено! И аз очаквах с нетърпение да видя кой бе дошъл. Толкова трепетно ми беше в стомаха. Сякаш нещо ме гъделичкаше от любопитство да видя и аз като другите.

В далечината едно сияние привлече вниманието ми. Един силует с ослепителна светлина. Приближаваше се към мен. Защо ли?