Влакът се движеше по разписание. Леон се оглеждаше и вече виждаше светлината му. Ето наближава завоя и намалява скоростта. Звънна и бързо.
- Излез в коридора до вратата и щом ти кажа хвърли чантата. Ще ти светна с фенер.
Селина се промуши бързо в коридора. Застана до вратата и зачака.
- Сега. Хвърляй и без глупости.
Видя святкаща светлина от фенера и хвърли чантата.
Докато достигне вратата, двамата полицаи се спотаиваха зад другата врата. Влакът доста забави темпо на завоя и те видяха, че жената отваря вратата. Скочиха бързо и се прекатуриха в храстите. Паднаха, но нямаше нищо страшно. Леко охлузвания. Видяха лъча. Извадиха си пистолетите и хукнаха напред. Време беше да се позабавляват. Бяха луди, смели и тренирани. Искаха фиеста. Като го наближиха утихнаха зад гърба му.
Леон гледаше с вперени очи как полетя чантата. Бързо я грабна. Отвори я с треперещи ръце. На светлината на фенера се открояваха тлъсти пачки. Песо, песо…два милиона песо. Докато затвори ципа чу изщракване на предпазите ...