Jul 10, 2019, 10:44 AM

 Последен шанс 14 

  Prose » Narratives
446 2 5
5 мин reading

              Влакът се движеше по разписание. Леон се оглеждаше и вече виждаше светлината му. Ето наближава завоя и намалява скоростта. Звънна и бързо.
                                 - Излез в коридора  до вратата и щом ти кажа хвърли чантата. Ще ти светна с фенер.
              Селина се промуши бързо в коридора. Застана до вратата и зачака. 
                                 - Сега. Хвърляй и без глупости.
          Видя святкаща светлина от фенера и хвърли чантата.
           Докато достигне вратата, двамата полицаи се спотаиваха зад другата врата. Влакът доста забави темпо на завоя и те видяха, че жената отваря вратата. Скочиха бързо и се прекатуриха в храстите. Паднаха, но нямаше нищо страшно. Леко охлузвания. Видяха лъча. Извадиха си пистолетите и хукнаха напред. Време беше да се позабавляват. Бяха луди, смели и тренирани. Искаха фиеста. Като го наближиха утихнаха зад гърба му.
        Леон гледаше с вперени очи как полетя чантата. Бързо я грабна. Отвори я с треперещи ръце. На светлината на фенера се открояваха тлъсти пачки. Песо, песо…два милиона песо. Докато затвори ципа чу изщракване на предпазител и се обърна. Срещу него имаше двама яки мъже с насочени дула. Не бяха полицаи. Цивилни някакви. Докато Леон реши какво да прави единият замахна и с твърд ритник го запрати на земята. После го замята като парцалена кукла. Без говорят. Без да го питат нищо… Докато го млатиха чу, че другият се обади на полицията. Изпадаше в несвяст, мисълта му се губеше, но пачките бяха пред очите му…Два милиона песо. И после загуби съзнание. Не чу сирените …
……………………………………………………………………………………………………………
              Рамон видя Селина до вратата.  Гледаше я. Влакът забави ход в завоя. Бавно се тътреше по релсите. Тя отвори и хвърли парите. Рамон беше почти до вратата, когато видя как двама полетяха навън. Полицаи или бандити? Беше тъмно. Не знаеше какви са. Но беше побеснял от ярост. Искаше да се разправи с тези копелета. Само да го докопа. Сърбяха го ръцете. Падна само минута или две след тях. Имаше храсталаци дето го одраха. Бързо стана и се запромушва в тъмнината. Извади девет милиметровия глок и го насочи  напред. Беше тих и бърз. Видя лъча. Мъжът беше клекнал над чантата с фенер и гледаше като омагьосан. Докато Рамон стигне до храстите, двамата полицаи от екипа на Фарадо Мануел го изпревариха. Те  връхлетяха като стихия…Мъжът дори не изохка.
……………………………………………………………………………………………………………
             Инес дояде последната бисквитка. Няма повече храна. Вода имаше още, но всичко изяде. Лежеше на пода или стоеше подпряна на стената. Изплака си очите, но никой не дойде да я вземе. Спомняше си за майка си, Рамон, сърфа, Рафаел, малкото котенце Анита…Какво ли правят? Ставаше и още по-тъжно…
            Фелипе и Матео вече се чудеха къде да драскат със спрей. Графитите бяха тяхна страст. Маниаци до полуда за графити. Под моста не остана и сантиметър свободно пространство. Трудно се намираше  вече свободна територия. Един приятел им каза за изоставените сгради на края на града. Там още никой не беше проникнал и имало цели свободни стени за рисуване. Освен с графити, те имаха и друга страст – фитнес. Помпаха мускули по няколко часа на ден. Мацките им се лепяха, щото бяха весели и забавни. Сега те караха лудешки към складовете и се хилеха на шегите си. Фелипе щеше да вземе колата на баща си, но работата се разсъхна. Беше вече осемнадесет годишен и имаше от три месеца шофьорска книжка. Матео беше с година по-малък, но по ръст не му отстъпваше. Спрейовете подрънкваха в раниците им и те бързо натискаха педалите. Сградите бяха няколко. С изоставен вид, но стените не бяха порутени. Някои прозорци зееха с изпочупени стъкла. Врати се полюшкваха от вятъра. Момчетата видяха, че стените са измазани, въпреки че мазилката беше сива и мръсна. Но идеално беше за графити. Голяма площ. Щяха да си драскат до вечерта и после да снимат произведенията си. Най-готино беше като качат снимките във фейсбук. И адски готини селфита ще станат на покрива на тези хангари. Имаше стълби отстрани на сградата, макар и малко изпочупени. Ще съберат очите на всички. И да видят колко лайка ще има…
           Инес чу момчешки викове. Стана бързо до вратата. Наистина имаше хора отвън. Да вика ли? Чичкото я заплаши  да не пищи. Но тя започна да вика с все сила:
                             - Помощщщщ…Помощ…. Вътре съмммм… Помощ… Отворете…
      Крещеше колкото сила има. Дано я чуят. В хангара ехото се разнесе и момчетата я чуха.
         Те се спогледаха. Какво става? Приближиха до една врата и видяха катинара на вратата. Заключена.
                          -  Кой е? Какво става? – попита Матео.
       Инес дърпаше от вътре яростно дръжката. Тя им каза , че е заключена от един мъж. И че е отвлечена от майка си.
         Матео и Фелипе се огледаха. Бяха учудени. Но детският глас от вътре ги накара да бързат. Някой пищеше с все сила. Нямаше с какво да разбият вратата. Фелипе напъна, но вратата не поддаде. После се спогледаха с Матео и двамата се засилиха и с яко рамо блъснаха вратата. Вратата поддаде. Вътре се изправиха пред ококорените очи на Инес. Инес заплака. През сълзи им разправи, че е затворена тук от няколко дни. Матео набра полицията.  Каза им къде са . И че  са намерили отвлечено дете. Момичето, което търсеха от три дни.Инес трепереше от страх. Полицаят им каза да се  скрият добре някъде наоколо и да не излизат на пътя. Да се покажат тогава, когато пристигне полицията.
                               - Да бягаме. Той ще дойде. Ще дойде пак… 
    Избягаха навън. Огледаха се. Жива душа не се виждаше. Зад сградата имаше дървета, храсталаци и боклуци. Те се скриха с велосипедите зад едни храсти и зачакаха полицията.
……………………………………………………………………………………………………..
                 Фарадо Мануел беше на покрива на една от сградите. Влакът тръгна за Мексико Сити. Телефонът му избръмча. Бяха го хванали. Сега остава да разберат къде е детето. И дали е живо…
……………………………………………………………………………………………………………………
                 Фарадо Мануел пушеше цигара след цигара. Беше много ядосан. Стана обед, а още нищо не знаеха за детето. Щеше пак да продължи с разпита. Тътреха Леон, защото той се олюляваше. Заляха го с вода, за да отвори очи. Беше се окопитил. Но не проговори. Не каза нищо. Как щяха да изтръгнат от него признание… и къде ли е Инес. Щом толкова упорито мълчи сигурно я е убил. Фарадо Мануел беше добър в разпитите. Ще го пречупи, няма как да не го пречупи…но времето летеше, а малката може да не издържи… 
                         Серина и Рамон стояха в хотела. Оставаше им пак да чакат. Знаеха, че са хванали похитителя и го разпитват в полицията. Нищо повече. Никаква информация за сега. Никой не се обаждаше. Тя остана без дъх. Инес…какво става с Инес?                                        

             Рамон обикаляше като затворен лъв в клетка. Не го свърташе на едно място. Серина пи едно бяло хапче, после се втурна и повърна всичко в тоалетната. Разтреперена и побледняла седна на капака на тоалетната. Трети ден без Инес…
         И тогава дойде обаждането от Тихуана. Младежи открили Инес. Инес е жива. Фарадо Мануел изхвърча навън. Метна се на колата и подкара пред хотела.
 

© Tаня All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Утре!
  • "Изгълтах" на един дъх! Давай нататък!
  • Благодаря!
  • Благодаря! Мексиканските ченгета млатят яко, не са като английските или скандинавските
  • Страхотни мексикански ченгета! И момчетата, които освобождават Инес колко са смели! Като се изключи похитителя всички други персонажи са все готини хора, които много ми допадат по начина, по който си ги описала, Таня!
Random works
: ??:??