ПОСЛЕДНА НОЩ
В главата ми се въртеше мисълта, че той е пратеник и май не грешах. Никой не бе го виждал нито да яде, нито да пие. Почти винаги беше буден и енергичен. Имаше нещо странно в погледа му. Веднъж го гледах право в очите и всичко около мен притъмня в някаква черна мъгла, само неговите очи се виждаха кристално ясно. Усетих как сърцето ми заби по-бързо, но не знам защо, не успях да преместя погледа си на другаде. Не съм сигурен какво точно видях в този кратък миг, може и да си въобразявам, но сякаш на мястото на тъмно зелените му очи се появиха две дълбоки черни бездни, чакащи да погълнат безмилостно нечия душа. Всичко това е продължило може би не повече от няколко секунди, но на мен ми се стори страшно много време. Когато другите влязоха се обърнахме към тях и всичко приключи. Не ме е страх от него, просто знам, че не е човек. Не мисля, че и някой от другите го е страх от него. Все пак той ни събра и ни помага. Сега се приготвяме за дългоочаквания ритуал за преминаване. Излязох ...