Беше тъмна нощ. Тя го очакваше - знаеше, че ще дойде, просто ей така. Но чакането я убиваше. И въпреки това щеше да умре и го знаеше.
Гледаше през прозореца тъмната уличка. Уличната лампа беше чак в другия край и светлината почти не достигаше до нея. В стаята също беше тъмно. Всичко изглеждаше черно-бяло.
Тя чакаше, а чакането я убиваше. Бавно и сигурно... Какъв щеше да е той? - нейният убиец, последният човек, когото щеше да види, най-прекрасното нещо в живота й, най-красивото, което е виждала и чувствала.
Знаеше какво следва, но нямаше сили да избяга. Трябваше да чака, но това я убиваше. А времето минаваше - не знаеше колко. Само стоеше и гледаше. Пред очите й започнаха да преминават черни сенки и образи. Но една от тях сякаш беше истинска. Не знаеше. Сърцето й затуптя още по-силно. Чувстваше, че наближава. Напрежението беше прекалено голямо.
Чакането я убиваше. Изземаше всяка малка частица от съзнанието й. Беше тихо, но тя чуваше как идва. Всяка стъпка се впиваше в сърцето й. Наисти ...